Мендел хукна надолу по улицата и зачака. След няколко минути линейката пристигна и обучени мъже повдигнаха Смайли и го отнесоха.
„Ще го срина — помисли си Мендел. — Скъпо ще ми плати този негодник.“
Постоя там известно време, втренчен в петното от кал и сгур, където бе паднал Смайли; червената светлина от задните светлини на колата не му показваха нищо. Земята бе безнадеждно отъпкана от нозете на медицинския персонал и на няколкото обитатели на панелните блокове, които се бяха появили и изчезнали като лешояди. Наоколо витаеше бедата. А те не я обичаха.
— Негодник — просъска Мендел и бавно закрачи обратно към кръчмата.
Салонът се пълнеше с хора. Скар си поръчваше нова чаша. Мендел го сграбчи за ръката. Скар се извърна и каза:
— Здрасти, приятел, пак си тука. Пийни малко от това, дето уби леля.
— Млъквай — каза Мендел. — Трябва пак да си поговорим с теб. Ела навън.
Мистър Скар поклати глава и съчувствено пое въздух през зъбите си.
— Няма да стане, приятел, няма да стане. Имам компания. — Той кимна с глава към една русокоса осемнайсетгодишна девойка с мръснобяло червило и невероятен бюст, която кротуваше на една маса в ъгъла. Изрисуваните й очи имаха неизменно учуден вид.
— Слушай — пошепна му Мендел, — само след две секунди ще ти откъсна ушите, долен лъжец такъв.
Скар повери чашите си под надзора на съдържателя и излезе бавно, с достойнство. Даже и не погледна към момичето.
Мендел го поведе през улицата към панелните блокове. На петдесетина метра по-надолу габаритните светлини на колата на Смайли грееха в тъмното.
Свърнаха в двора. „MG“-то още беше там. Мендел здраво стискаше Скар за лакътя, готов при необходимост да му извие ръката назад и нагоре и да му счупи или изкълчи раменната става.
— Аха — извика Скар с явно удовлетворение. — Върнала се е в лоното на своите праотци.
— Открадната, а? — извика Мендел. — Открадната от висок шотландец с бастун и адрес в Илинг. Много почтено от негова страна да я върне, нали? Приятелски жест, след толкова дълго време. Сбъркал си, мой човек. — Мендел трепереше от ярост. — Защо светят габаритите? Отваряй вратата, Скар.
В тъмното Скар се обърна към Мендел, а свободната му ръка потупваше джобовете за ключове. Измъкна връзка с три-четири ключа, порови из тях и най-сетне отключи колата. Мендел влезе, намери пасажерската лампичка и я включи. Започна методично да претърсва вътрешността на колата. Скар стоеше отвън и чакаше.
Мендел претърсваше бързо, но не пропускаше нищо. Жабката, седалките, пода, пространството пред задното стъкло — нищо. Пъхна ръка в джоба на вратата откъм пътника и извади оттам карта и плик. Пликът беше дълъг и плосък, сивосинкав на цвят. От континента, помисли си Мендел. Не беше надписан. Разкъса го. В него имаше десет употребявани банкноти от по пет лири и къс обикновена пощенска картичка. Мендел я вдигна към светлината и прочете написания с химикалка ред:
СВЪРШИХ, ПРОДАЙ я.
Липсваше подпис.
Излезе от колата и сграбчи лактите на Скар. Скар бързо се отдръпна.
— Какъв проблем имаш, приятелю? — попита той.
Мендел заговори тихо:
— Проблемът не е мой, Скар, проблемът е твой. Най-големият проблем, който някога си имал. Заговор за убийство, опит за убийство, престъпления според Закона за опазване на държавна тайна. Към това можеш да добавиш нарушение на Закона за пътищата, заговор за измама на данъчните власти и още поне петнадесет други обвинения, които ще ми дойдат наум, докато мислиш по проблема си в килията.
— Чакай малко, шефе, успокой се. Каква е тази работа? Кой ти говори за убийство?
— Виж какво, Скар, ти си дребна риба, дето се е оплела в мрежата на големите прекарвачи. Само че сега ти си големият прекарвач, защото ще ти се наложи да прекараш на топло поне петнадесет годинки.
— Шт, моля ти се, не говори така.
— Ще говоря, дребна рибо. Напъхал си се между шамарите и то здравата. А на мен какво ми е? Ще се побъркам от смях, докато гниеш в затвора и съзерцаваш дебелото си шкембе. Виждаш ли я тази болница? Там сега умира човек, нападнат от твоя висок шотландец. Преди половин час го намериха в двора ти, а кръвта му течеше като на заклано прасе. Има още един убит в Съри, а мен ако питаш, има по един убит във всяко графство край Лондон. Значи това го прави твой проблем, мръснико, не мой. И още нещо — ти си единственият, който го познава, нали така? А дали няма да му се прииска да поправи този пропуск, как мислиш?
Скар бавно премина от другата страна на колата.
Мендел седна на шофьорското място и отключи пасажерската врата. Скар се настани до него. Не включиха осветлението.
— Тук съм свъртял малък бизнес — каза Скар тихо. — Не печеля кой знае колко, но ми стига. Поне ми стигаше, докато не се появи този.