Остави молива.
Така че който и да е убил Сам Фенън, той не е искал Фенън да разговаря с офицер от сигурността. Навярно някой от Форин Офис. Но основното е това, че този някой познава и Смайли. Някой, когото Фенън е познавал в Оксфорд, познавал като комунист, някой, който се страхува да не го разкрият, който е помислил, че Фенън ще проговори, че навярно вече е проговорил? И ако пък вече е проговорил, тогава разбира се ще трябва да се убие и Смайли — да се убие преди да го отрази в доклада си.
Това можеше да обясни убийството на Фенън и нападението срещу Смайли. Прозираше определена смисленост, но не много голяма. Беше построил кула от карти, висока колкото му бе позволило въображението, а в ръката си стискаше още карти. Ами Елза с нейните лъжи, съучастничество, със страха й? Ами колата и обаждането в 8.30? Ами анонимното писмо? Ако убиецът се страхуваше от контакт между Смайли и Фенън, едва ли би привлякъл внимание върху Фенън, разобличавайки го в анонимно писмо. Кой тогава? Кой?
Отпусна се назад и затвори очи. Главата му отново пулсираше. Навярно Питър Гилам щеше да помогне. Той беше единствената надежда. Зави му се свят. Болеше го ужасно…
ГЛАВА 9
Почистването
Мендел въведе Питър Гилам в болничната стая, ухилен до уши.
— Докарах го — каза той.
Разговорът не вървеше; неловкостта беше видна поне у Гилам, а тя се дължеше на внезапната оставка на Смайли и на нелепостта на срещата в болнична обстановка. Смайли беше облечен в син халат, косата му стърчеше немита над превръзките, а на лявото му слепоочие още имаше следи от силно охлузване.
След една особено мъчителна пауза Смайли каза:
— Вижте какво, Питър, Мендел ви е разказал какво ми се случи. Вие сте експертът — какво е известно за Източногерманското представителство за търговия със стомана?
— Чисти са като пресен сняг, приятелю, като изключим внезапното им заминаване. Само трима души и едно куче в цялата работа. Живееха някъде в Хампстед. Никой нямаше представа защо идват тук, когато пристигнаха, но за четири години свършиха доста добра работа.
— Какви компетенции имат?
— Един господ знае. Мисля си, че дойдоха с намерението да убедят Търговската камара да разчупи европейските стоманени кръгове, но не ги огря. После започнаха да се занимават с консулски дела, като главно ставаше въпрос за металорежещи инструменти и завършени изделия, обмен на промишлена и техническа информация и така нататък. Нищо общо с това, за което бяха дошли, но нещо доста по-приемливо според мен.
— Кои бяха те?
— Уф, ами двама-трима с техническо образование — професор доктор някой си и доктор еди-кой си, едно-две момичета и един младок за всичко.
— Кой беше младокът?
— Не го познавам. Някакво младо дипломатче, дето да изглажда гънките. Имаме досиета за тях в Отдела. Предполагам, че ще мога да ви изпратя подробности.
— Ако нямате нищо против.
— Не, разбира се.
Последва нова неловка пауза. Смайли я наруши:
— Снимките ще бъдат от голяма полза, Питър. Можете ли да ги уредите?
— Да, разбира се. — В неудобството си Гилам извърна поглед от Смайли. — Всъщност не знаем много за източногерманците. Научаваме по нещичко оттук-оттам, но като цяло си остават някаква мистерия. Ако „работят“ изобщо, не го правят под търговско или дипломатическо прикритие — затова, ако сте прав за това момче, толкова по-странно е да е от Търговското представителство.
— О — безизразно изрече Смайли.
— Как „работят“? — попита Мендел.
— Трудно е да се говори общо на базата на няколкото изолирани случая, които са ни известни. Моето впечатление е, че ръководят агентите си направо от Германия, без да има контакт между контрольора и агента в оперативната зона.
— Но това трябва много да ги ограничава — извика Смайли. — Може да ти се наложи да чакаш с месеци, преди агентът ти да е в състояние да се добере до място за среща извън страната си. А той може да няма необходимото прикритие, за да извърши изобщо пътуването.
— Да, вярно е, че го ограничава, но обектите им сякаш не са много значителни. Предпочитат да работят с чужденци — шведи, емигрирали поляци и какви ли не и да ги наемат за кратки мисии, където ограниченията на метода им не са от значение. В изключителни случаи, когато разполагат с агент-резидент в чуждата страна, работят на система с куриери, която съответствува на съветския модел.
Смайли слушаше внимателно.
— В действителност — продължи Гилам — наскоро американците хванаха куриер и малкото, което знаем за методите на ГДР, го научихме от тях.
— И какво е то?
— Е, ами никога да не се чака на среща, никога да не се срещаш в уреченото време, а двадесет минути преди това; разпознавателни сигнали — всичките обичайни фокуси, които придават блясък на по-маловажната информация. Играят си и с имената. Може да се наложи един куриер да се свърже с трима или четирима агенти, а контрольорът пък може да отговаря дори за петнадесет. Никога не си измислят имена за прикритие.