Выбрать главу

— Как така? Трябва да го правят.

— Карат агента да го прави вместо тях. Агентът избира име, каквото му харесва, и контрольорът го приема. Просто трик… — той спря, поглеждайки изненадано към Мендел.

Мендел беше скочил на крака.

Гилам се изправи на стола си. Прииска му се да запали цигара, но с неохота реши, че сигурно тук не е позволено. А му се пушеше.

— Е? — попита Смайли.

Мендел бе привършил разказа си за разговора с мистър Скар.

— Съвпада — каза Гилам. — Ясно е, че съвпада с всичко, което знаем. Само дето не знаем много. Ако Блонди е бил куриер, това означава, че е истинско изключение — поне според моя опит — да използува търговско представителство като междинна пощенска кутия.

— Казахте, че представителството е тук от няколко години — обади се Мендел. — Блонди посещава Скар за пръв път преди четири години.

Известно време прекараха в мълчание. После Смайли каза със сериозен тон:

— Но това е възможно, нали, Питър? Искам да кажа, че при известни оперативни условия биха имали нужда от междинна база тук, наред с куриерите.

— Да, разбира се, при положение, че са се заели с нещо наистина голямо, биха могли.

— Значи ли това, че могат да имат някой високопоставен действуващ резидент?

— В общи линии — да.

— И ако предположим, че имат агент от ранга на Маклейн или Фукс, възможно ли е да установят тук база под прикритието на търговско представителство, която да няма никакви оперативни функции, освен да държи агента за ръчичка?

— По принцип е възможно. Но това е вече голямата игра, Джордж. Вашата теза е следната — агентът се управлява от чужбина, обслужва се от куриер, куриерът се обслужва от представителството, което се явява и личният ангел-хранител на агента. Този агент трябва да е наистина голяма клечка.

— Мисълта ми не беше точно такава, но в общи линии — да. Приемам, че системата изисква много високопоставен агент. Не забравяйте — единствено от Блонди знаем, че той идва от чужбина.

Мендел се обади:

— Този агент, той може ли да се свързва с представителството направо?

— О, господи, не — каза Гилам. — Навярно съществува начин за свръзка, към който да се прибягва само в екстрена ситуация — телефонен код или нещо подобно.

— Как действува това? — попита Мендел.

— Различно. Може да е по системата на грешните номера. Избираш номер от външна кабина и искаш да говориш с Джордж Браун. Отвръщат ти, че Джордж Браун не живее там, след което се извиняваш и затваряш телефона. Така се уговарят времето и мястото на срещата — сигналът за извънредна връзка се съдържа в името, което търсиш. Някой ще дойде на срещата.

— Какво още би могло да върши представителството?

— Трудно е да се каже. Да му плащат вероятно. Да уредят явка за оставяне на доклади. Контрольорът урежда тези неща за агента, разбира се, и го уведомява за това, което трябва да знае, посредством куриер. Както ви казах, работата им се доближава много до съветската система — дори и най-малките подробности се уреждат под контрол. На така наречените „полеви“ работници не им позволяват голяма независимост.

Настъпи нова пауза. Смайли погледна Гилам, после Мендел, премигна и каза:

— През януари и февруари Блонди не е посещавал Скар, нали?

— Не — отвърна Мендел. — Тази година е било за пръв път.

— Фенън винаги е ходел на ски през януари и февруари. Тази година за пръв път пропуснал.

— Питам се — обади се Смайли — дали е наложително да се видя отново с Мастън.

Гилам се протегна с удоволствие и каза:

— Винаги можете да опитате. Страшно ще се развълнува като научи, че са ви халосали по главата. Според мен доста е възможно да помисли, че Батърси е някъде на морето, но няма значение. Кажете му, че са ви нападнали, докато сте бродели из нечий частен двор — той ще разбере. Кажете му и за нападателя си, Джордж. Никога не сте го виждали и не знаете името му, но той е куриер на източногерманското разузнаване. Мастън ще ви подкрепи, той винаги постъпва така. Особено когато трябва да докладва на министъра.

Смайли погледна към Гилам, но не каза нищо.

— Още повече и след удара ви по главата — добави Гилам. — Ще разбере.

— Но, Питър…

— Зная, Джордж, зная.

— Добре, ще ви кажа тогава още нещо. Блонди е вземал колата всеки първи вторник от месеца.