— Е, и?
— През вечерите на тези дни Елза Фенън е ходела на театър. Тя каза, че Фенън работел до късно всеки вторник.
Гилам се изправи.
— Остави ме да се поразровя малко, Джордж. Довиждане, Мендел, сигурно ще ви се обадя довечера. И без друго не виждам какво можем да направим сега, но ще е приятно да разберем, нали? — До вратата се спря. — Между другото, къде са личните вещи на Фенън — портфейл, бележник и така нататък? Вещите, които са намерили на трупа?
— Сигурно са още в полицията — каза Мендел. — Остават там до приключване на следствието.
Гилам остана загледан в Смайли, сякаш се чудеше какво да каже.
— Вие да искате нещо, Джордж?
— Не, благодаря. О, има едно нещо.
— Да?
— Можете ли да ме отървете от ония от Криминалния отдел? Вече три пъти идват при мен и, разбира се, не са стигнали доникъде. Ще можете ли да прехвърлите засега случая под компетентността на разузнаването? Да се направите на малко мистериозен и вдъхващ успокоение?
— Да, мисля, че няма да е проблем.
— Зная, че не е лесно, Питър, защото вече не…
— А, още нещо за добро настроение. Получих резултата от сравнението между последната бележка на Фенън и анонимното писмо. Писани са от различни хора на една и съща машина. Различен натиск върху буквите и различни интервали между думите, но шрифтът е един и същ. До скоро виждане, приятелю. Нападайте гроздето.
Гилам затвори вратата след себе си. Чуха отдалечаващите му се стъпки да отекват ясно по празния коридор. Мендел си сви цигара.
— Господи — каза Смайли. Вие от нищо ли нямате страх? Не сте ли виждали тукашната Главна сестра?
Мендел се ухили и поклати глава.
— Само веднъж се умира — отвърна той, като пъхна цигарата между тънките си устни.
Смайли го наблюдаваше как я пали. Извади запалката си, свали й капачката и завъртя колелцето с пожълтелия си палец, като бързо сви длани около нея и поднесе пламъка към цигарата. Човек би си помислил, че наоколо бушуваше ураган.
— Е, вие сте експертът по криминалистика — каза Смайли. — Как се справяме?
— Объркана работа — отвърна Мендел. — Сякаш си в неразтребена стая.
— Защо?
— Много разкъсани нишки, чиито краища не се срещат. Липсва полицейска работа. Нищо не е проверено. Като алгебра.
— Какво общо има алгебрата тук?
— Първо на първо трябва да се докаже това, което може да се докаже. Намерете константите. Наистина ли е ходила на театър? Била ли е сама? Съседите чули ли са я да се прибира? Ако са я чули, по кое време? Фенън наистина ли е закъснявал във вторниците? Жена му наистина ли е ходела на театър през седмица, както твърди тя?
— И обаждането в 8.30. Можете ли да ми „почистите“ това?
— Това обаждане не ви дава мира, нали?
— Да. От всички разкъсани нишки тази е най-разкъсаната. Блъскам си главата над него и не мога да го проумея. Прегледах разписанието на влаковете му. Бил е много точен — често пъти е пристигал във Форин Офис преди другите, за да отключи шкафа си. Би могъл да хване влака в 8.54, този в 9,08 или в най-лошия случай — в 9.14. С влака в 8.54 би пристигнал в 9.38 — а той е обичал да е в кабинета си в десет без четвърт. Не е могъл да иска да го събудят в 8.30.
— Може би просто е обичал да чува звънци — каза Мендел и се надигна.
— И писмата — продължи Смайли. — Различни автори, но една и съща машина. Като изключим убиеца, до машината са имали достъп двама души — Фенън и жена му. Ако приемем, че последното му писмо е писано от него — поне е сигурно, че го е подписал, — трябва да приемем, че анонимното писмо го е писала Елза. Защо ще го е направила?
Смайли бе уморен и изпита облекчение, че Мендел си тръгва.
— Отивам да „почиствам“. Да установя константите.
— Ще ви трябват пари — каза Смайли и му подаде няколко банкноти от портфейла си. Мендел ги прие без излишни церемонии и си тръгна.
Смайли се отпусна по гръб. Слепоочията му биеха, цялата му глава бе пламнала. Мина му през ума да повика сестрата, но страхът го надви и той се отказа. Постепенно туптенето поотслабна. Отвън долетя звънът на линейка, която зави откъм Принс ъв Уелс Драйв и влезе в двора на болницата. „Може би просто е обичал да чува звънци“ — промърмори той и заспа.
Събуди го шумът от препирня в коридора — чу гласа на Главната сестра да протестира; чу стъпки и гласа не Мендел, който нетърпеливо й се противопоставяше. Вратата внезапно се отвори и някой светна лампата. Премига и се изправи в леглото, поглеждайки часовника си. Беше шест без четвърт. Мендел му говореше нещо, почти викаше. Какво му говореше? Нещо за Батърси Бридж… полицейски патрули край реката… липсвал от вчера… Най-сетне се разбуди напълно. Адам Скар беше мъртъв.