Разговорът секна с появяването на Мендел. Някой промърмори:
— Господи, призракът идва на пиршеството — и те всички го изгледаха и се изхилиха.
Жената се обади първа:
— Търсите ли някого, скъпи?
— Съжалявам, че се натрапвам. Исках да разбера как да стана абонат на театъра. Да вляза в клуба.
— Ама разбира се. Колко мило — каза тя, като се надигна и се приближи към него. — Страшно мило.
Пое лявата му ръка в своите и я стисна, като същевременно направи крачка назад и разпери широко ръце. Това беше нейният жест на домакиня — лейди Макбет посреща Дънкан. Килна главата си на една страна и се усмихна по момински, отново го улови за ръка и го поведе през сцената към отсрещното крило. Една врата водеше към малка канцелария, осеяна със стари програми и плакати, грим, перуки и евтини части от морски костюм.
— Гледали ли сте нашата пантомима тази година? Островът на съкровищата. Такъв благодарен успех. С толкова повече социално съдържание, не мислите ли, отколкото ония вулгарни детски приказки?
Мендел смутолеви:
— Да, така е — без ни най-малка представа за какво говореше тя, а очите му мернаха купчина сметки, подредени доста спретнато и захванати от голям кламер. Най-горната беше за мисис Людо Ориъл и беше просрочена с четири месеца.
Тя го наблюдаваше лукаво през очилата си. Беше дребна и мургава, с бръчки по шията и много грим. Бръчките под очите й бяха запълнени с грим, но това не бе имало продължителен ефект. Носеше панталон и огромен пуловер, произволно намацан с темперни бои. Пушеше непрестанно. Устата й беше продълговата и тъй като държеше цигарата си по средата, точно под носа, устните й образуваха огромна елипса, която изкривяваше долната част на лицето, придавайки й зло и нетърпеливо изражение. Мендел си помисли, че тя сигурно е с труден характер и интелигентен ум. Почувствува облекчение при мисълта, че не е в състояние да плаща сметките си.
— Имате огромно желание да станете член на клуба, така ли?
— Не.
Изведнъж тя избухна:
— Ако сте още някой шибан търговец, можете да си вървите. Казах, че ще платя и ще го направя, само не ме тормозете. Ако карате хората да ме мислят за свършена, наистина ще стане така и тогава ще изгубите вие, а не аз.
— Не съм от кредиторите ви, мисис Ориъл. Дойдох да ви предложа пари.
Тя чакаше.
— Занимавам се с разводи. Богат клиент. Искам да ви задам няколко въпроса. Готови сме да ви заплатим за времето.
— О, боже — въздъхна с облекчение тя. — Защо не казахте още от самото начало?
И двамата се разсмяха. Мендел сложи пет лири върху снопчето от сметки.
— Сега — започна Мендел — ми кажете как поддържате списъка с клубните членове? Каква е ползата им от това членство?
— Ами всяка сутрин, точно в единадесет, раздаваме на сцената разводнено кафе. Членовете могат да общуват с актьорите в почивката между репетициите — от 11.00 до 11.45. Разбира се, те си плащат кафето, само че достъпът е само за членове на клуба.
— Ясно.
— Сигурно ви интересуваше точно това. Сутрин ни посещават само педали и нимфоманки.
— Навярно. Какво още се случва?
— Имаме премиера на всеки две седмици. Членовете могат да си резервират места за определен ден от този период — например втория вторник и така нататък. Новите постановки винаги ги започваме на първия и третия понеделник от месеца. Представленията започват в 19.30 и ние пазим местата за хората от клуба до 19.20. Скицата е при момичето на касата и тя отбелязва всяко продадено място. Резервациите за членовете са отбелязани в червено и не се продават до последно.
— Разбирам. Значи ако някой от членовете не заеме обичайното си място, това ще бъде отбелязано на скицата.
— Само ако е продадено.
— Разбира се.
— Салонът не се пълни много след първата седмица. Опитваме се да правим по една нова постановка всяка седмица, но не е лесно да се осигурят… ъъъ… средствата. Няма как да се издържаме при постановки дори и на две седмици.
— Да, да, разбирам. Пазите ли старите скици с местата?
— Понякога, за осчетоводяване.
— Какво е положението с вторник, 3 януари?
Тя отвори един шкаф и извади папка със стари скици.
— Това, разбира се, е вторият двуседмичен период на нашата пантомима. Традиция.
— Ясно — каза Мендел.
— А за кого се интересувате? — попита мисис Ориъл, вземайки бележник от бюрото.
— Дребна блондинка, на около четиридесет и две-три години. Името й е Фенън, Елза Фенън.
Мисис Ориъл отвори бележника. Мендел доста нахално надникна иззад рамото й. Имената на клубните членове бяха грижливо изписани в лявата част на страницата. Червените отметки пред имената означаваха, че клубните членове са си платили вноската. В дясната част на страницата бяха нанесени постоянните резервации, направени за годината. Членовете бяха около осемдесет на брой.