— Защо? — попита Мендел.
— Бил е тук допреди месец и е завеждал Търговското представителство.
— Това не е всичко — обади се бързо Гилам. — За да не помислите, че чашата ви ще прелее, Мендел, спестих ви тази сутрин едно посещение до театъра в Уейбридж и отидох при Елизабет Пиджън. Идеята беше на Джордж. — Той се обърна към Смайли: — Тя е нещо като Моби Дик, а? Като бял кит-людоед.
— Е? — каза Мендел.
— Показах й снимка на онова младо дипломатче на име Мундт, дето са го държали тук, за да им върши черната работа. Елизабет веднага позна в него симпатичния господин, който прибрал музикалната кутия на Елза Фенън. Не е ли всичко много шик?
— Но…
— Зная какво ще попитате, умни младежо. Искате да разберете дали и Джордж го е познал. Да, позна го. Това е същият онзи гадник, който се опита да го примами в собствения му дом на Байуотър Стрийт. Доста шетлив се оказа този приятел.