За Смайли това бе един нов свят — свят на ослепително осветените коридори, на изисканите млади мъже. Чувствуваше се чужд и старомоден и копнееше за поолющената сграда с тераса в Найтсбридж, където бе започнало всичко. Външността му като че ли бе влязла в унисон с тези негови притеснения и последвалата физическа промяна го правеше да изглежда по-прегърбен, оприличавайки го на жабок повече от всякога. Премигваше все по-често и му лепнаха прозвището „къртицата“. Ала неговата току-що постъпила секретарка го боготвореше и неизменно се обръщаше към него с думите „моя скъп мечок“.
Смайли беше вече твърде възрастен за работа в чужбина. Мастън се бе произнесъл съвсем ясно по този въпрос: „Е, приятелю, и без това вероятно сте разкрит след всичкото онова ровичкане по време на войната. По-добре си стойте тук, старче, и поддържайте огъня у дома.“
В общи линии това бе причината, поради която Джордж Смайли седеше отзад в едно лондонско такси в два часа сутринта на 4 януари, сряда, на път за Кембридж Съркъс.
ГЛАВА 2
Ние никога не затваряме
Таксито му вдъхваше сигурност. Усещане за сигурност и топлина. Топлината бе контрабанда — открадната от леглото му и скрита от влажната януарска нощ. Сигурността идваше от нереалността на всичко — всъщност само духът му кръстосваше лондонските улици и наблюдаваше нерадостните търсачи на удоволствия, които притичваха към чадърите на портиерите; виждаше проститутките, накичени с подарен найлон. Реши, че всъщност духът му бе изпълзял от кладенеца на съня, за да спре телефонния звън, идещ откъм масичката до леглото му… Оксфорд Стрийт… защо Лондон бе единствената столица в света, чиято самоличност изчезваше в нощта? Загъвайки се по-добре с палтото си, Смайли не можеше да се сети за друго място, от Лос Анджелиз до Берн, което така лесно да се отказва от ежедневната си битка за собствен облик.
Таксито свърна към Кембридж Съркъс и Смайли бързо отдели гръб от облегалката. Спомни си защо звъня дежурният офицер и мисълта за това немилостиво прогони съновиденията му. Припомни си разговора дума по дума — умение, овладяно до съвършенство преди много години.
— Дежурният офицер на телефона, Смайли. Момент да говорите със Съветника…
— Смайли, обажда се Мастън. В понеделник сте разговаряли със Самюъл Артър Фенън във Форин Офис, нали не греша?
— Да… разговарях.
— Какъв беше случаят?
— Анонимно писмо, обвиняващо го в членство в Партията, когато е бил в Оксфорд. Съвсем обикновено интервю, по искане на директора на сигурността.
(Не е възможно Фенън да се е оплакал, бе си помислил Смайли; той разбра, че ще гарантирам за него. Не бе имало нищо нередно, абсолютно нищо.)
— Имаше ли опит за постресване от ваша страна? Показахте ли някаква неприязън към него, Смайли? Кажете ми.
(Господи, той наистина е подплашен. Фенън трябва да е насъскал целия министерски кабинет срещу ни.)
— Не. Беше изключително дружелюбен разговор; струва ми се, че и двамата си допаднахме. Фактически малко надскочих пълномощията си, поне в известен смисъл.
— Как, Смайли, в какъв смисъл?
— Ами почти му казах да не се притеснява.
— Казали сте му какво?
— Казах му да не се притеснява; явно беше доста притеснен, затова и му го казах.
— Какво точно му казахте?
— Казах му, че аз лично нямам някаква власт, нито пък Сикрет Сървис; пък и не виждам причина да се занимаваме с него допълнително.
— Това ли е всичко?
Смайли бе замълчал за малко; за пръв път Мастън се показваше в такава светлина, за пръв път изглеждаше толкова уязвим.
— Да, това е всичко. Абсолютно всичко. (Никога няма да ми го прости. С цялото му престорено спокойствие, с всичките му кремави ризи и сребристи вратовръзки, с изисканите му обеди с министри.)
— Той твърди, че сте поставили под съмнение лоялността му, че сте провалили кариерата му във Форин Офис, че е жертва на платени доносници.
— Моля? Трябва да е полудял. Много добре знае, че ще гарантирам за него. Какво още иска?
— Нищо. Той е мъртъв. Самоубил се е снощи в десет и половина. Оставил писмо до министъра на външните работи. Полицията позвънила на един от секретарите му и получила позволение да отворят писмото. След това ни се обадиха. Ще има разследване. Смайли, вие сте сигурен, нали?