— Напоследък много голям. Затова са решили и да го подложат на този разговор с вас, както вече знаете.
— До какви материали?
— Още не зная. Допреди няколко месеца е бил в азиатска кантора, но новата му работа е била по-различна.
— Нещо американско, доколкото си спомням — каза Смайли. — Питър?
— Да.
— Питър, мислили ли сте изобщо по въпроса защо толкова много са искали да убият Фенън? Имам предвид следното — дори и да предположат, че ги е предал, защо е трябвало да го убиват? Нищо не печелят.
— Сигурно е така. Като се замисли човек, наистина е нужно някакво обяснение, а всъщност дали е нужно? Ако предположим, че Фукс и Маклейн ги бяха предали, питам се какво ли би станало тогава. Възможно е да са се страхували от верижна реакция — не само тук, но и в Америка, че и по целия свят. Не биха ли го убили, за да я предотвратят? Има толкова много неща, които никога няма да узнаем.
— Като обаждането в 8.30 ли?
— Довиждане. Стойте тук и чакайте да ви позвъня. Сто на сто Мастън ще иска да ви види. Направо ще се юрнат по коридорите, когато им кажа хубавите вести. Ще трябва да си сложа онази усмивка, която пазя за наистина катастрофални новини.
Мендел го изпрати и след това се върна в гостната.
— Най-добре е да си вдигнете краката — каза той. — Видът ви е ужасен.
„Мундт или е тук, или не е — мислеше си Смайли, докато лежеше на леглото по жилетка с ръце на тила. — Ако не е, свършено е с нас. Тогава Мастън ще трябва да решава какво да прави с Елза Фенън, а аз предполагам, че няма да направи нищо. Ако Мундт е тук, причините за това са три: Първо — защото Дитер му е казал да остане и да наблюдава как утихват нещата, второ — защото се е изложил и се страхува да се върне и трето — защото не си е свършил работата. Първото не е вероятно, защото не е в стила на Дитер да поема излишни рискове. А и идеята не е много смислена. Второто не е вероятно, защото докато Мундт се страхува от Дитер, той несъмнено се страхува и от обвинение в убийство тук. Най-мъдрото му решение ще е да замине за друга страна. По-вероятно е третото. Ако бях на мястото на Дитер, щях да се тревожа най-много за Елза Фенън. Онова момиче Пиджън е извън играта — ако я няма Елза да попълни празните места в показанията й, тя не представлява никаква опасност. Тя не беше конспираторка и няма причина да е запомнила приятеля на Елза от театъра. Да, истинската опасност — това е Елза.“
Съществуваше, разбира се, и крайната възможност, която Смайли не беше в състояние да прецени — възможността Дитер да има други агенти, които да контролира тук чрез Мундт. По принцип беше склонен да я отхвърли, но несъмнено тази мисъл е минала през ума на Питър.
Не, все пак нещо не беше както трябва, нещата не изглеждаха „чисти“. Реши да започне отново.
Какво знаем? Надигна се, за да потърси хартия и молив и главата му веднага започна да тупти. Напук на всичко той стана и взе молив от вътрешния джоб на сакото си. В куфарчето си имаше подложка за писане и празни листи. Върна се на леглото, подреди възглавниците удобно, взе четири аспирина от шишенцето на масичката и се облегна на възглавниците, протегнал пред себе си късите си крака. Започна да пише. Отначало изписа заглавието с четливия си, школуван почерк и го подчерта.
Какво знаем?
След това започна стъпка по стъпка да си припомня, като се стараеше да прави това възможно най-безпристрастно, последователността на събитията до този момент:
„В понеделник, 2 януари, Дитер Фрай ме вижда да разговарям с агента му и заключава…“ Да, до какво заключение всъщност стига Дитер? Че Фенън си е признал, че е щял да признае? Че Фенън е мой агент? …и заключава, че Фенън е опасен поради причини, които все още не знаем. На следващата вечер, първия вторник от месеца, Елза Фенън занася доклада на съпруга си в музикална кутия до театъра в Уейбридж по уговорения начин и оставя кутията на гардероба, за което получава марка. Мундт е трябвало да донесе собствена музикална кутия и да направи същото. После по време на представлението Елза и Мундт е трябвало да си разменят марките за гардероба. Мундт не се появява. Съответно тя прибягва до процедурата за извънредни случаи и пуска марката си по пощата до уговорен адрес. Напуска театъра по-рано, за да свари последната поща от Уейбридж. После се прибира с колата си у дома, където я посреща Мундт, който, по това време, вече е убил Фенън, вероятно по нареждане на Дитер. Застрелял го е от упор още щом го е срещнал в коридора. Като познавам Дитер, предполагам че отдавна е взел мерки да се снабди предварително с няколко празни листа с подписи на Сам Фенън, подправени или автентични, в случай че му се наложи да го компрометира или изнудва. Като предполагам, че е било така, Мундт е носел със себе си лист, за да напише последното писмо на Фенън над неговия подпис на собствената му машина. В ужасната сцена, която навярно се разиграва след пристигането на Елза, Мундт осъзнава, че Дитер е изтълкувал погрешно срещата на Фенън със Смайли, но разчита на Елза да запази репутацията на мъртвия си съпруг, да не говорим за собственото й съучастие. По този начин Мундт си осигурява някаква сигурност. Той накарва Елза да напише писмото, навярно защото не е имал доверие в собствения си английски. (Забележка: Кой тогава, по дяволите, е написал първото писмо, анонимното?) Вероятно тогава Мундт поисква музикалната кутия, която не успява да вземе, а Елза му казва, че се е подчинила на инструкциите за подобен случай и че е пратила по пощата марката от гардероба до адреса в Хампстед, оставяйки музикалната кутия в театъра. Мундт реагира по един знаменателен начин: накарва я да се обади в театъра и да уреди той да прибере музикалната кутия още тази нощ на път за Лондон. От което следва, че или адресът, на който е пратена марката, вече е невалиден, или че Мундт е възнамерявал на този етап да се завърне у дома си рано сутринта, когато няма да има време да прибере марката и кутията. Смайли посещава Уолистън рано сутринта в сряда, 4 януари и по време на първия разговор приема обаждане в 8.30 от телефонната централа, което (извън всяко съмнение) Фенън поръчва в 19.55 предната вечер. ЗАЩО? По-късно през същата сутрин С. се връща при Елза Фенън, за да попита за обаждането в 8.30 — което тя е знаела (сама го признава), че „ще ме притесни“ (несъмнено ласкавото описание на Мундт за моите способности е имало ефект). След като разказва на С. една глупава история за лоша памет, тя изпада в паника и звъни на Мундт. Той, навярно снабден със снимка или с описание от Дитер, решава да ликвидира С. (дали му е било наредено от Дитер) и по-късно през този ден почти успява. (Забележка: Мундт връща колата в гаража на Скар чак през нощта на четвърти. Това обаче не доказва, че Мундт не е имал намерение да лети по-рано същия ден. Ако първоначално е планирал да лети сутринта, спокойно е можел да остави колата на Скар по-рано и да отиде до летището с автобус.) Много вероятно е Мундт да променя плановете си след обаждането на Елза. Не е ясно дали ги променя заради обаждането й.