— Слушам ви.
— Феликс открил, че по три или четири папки обикновено са били отбелязвани като предадени на Фенън, а връщането им е отбелязвано в понеделник сутрин. Изводът е, че ги е носел у дома си по време на уикенда.
— Боже господи!
— Странното обаче е това, Джордж, че през последните три месеца, фактически от преназначението му, той е носел у дома си разсекретени материали, които не представляват интерес за никого.
— Но именно през последните шест месеца той е започнал да се занимава със секретни документи — каза Смайли. — Можел е да взема у дома си всичко, което пожелае.
— Зная, но не го е правил. Всъщност човек може да си помисли, че е постъпвал така съзнателно. Носел е вкъщи съвсем безинтересни неща, свързани с ежедневната му работа. Колегите му не могат да проумеят това сега — вземал е документи, които засягат проблеми извън обсега на отдела му.
— И разсекретени.
— Да, без никаква стойност за разузнаването.
— А как е било по-рано, преди да премине на новата работа? Какви материали е носел тогава у дома си?
— Според очакванията — документи, които е използувал през деня, с политически характер и така нататък.
— Секретни?
— Някои — да, други — не. Както му паднели.
— Но нищо неочаквано, не нещо по деликатен проблем, който не го е засягал?
— Не. Нищо. Имал е страхотна възможност и просто не се е възползувал. Шантава работа, според мен.
— Такъв е бил наистина, щом е записал името на своя контрольор в бележника си.
— А за следното — мислете си, каквото искате: уредил си бил във Форин Офис да отсъствува на четвърти — деня след смъртта му. Сигурно е имал много важна причина, тъй като е бил голям работяга.
— Какво прави Мастън по този въпрос? — попита Смайли след кратка пауза.
— Преглежда материалите в момента и тича при мен на всеки две минути, за да ме засипва с тъпи въпроси. Струва ми се, че твърдите факти го карат да се чувствува самотен.
— А, ще се пребори с тях, Питър, не се безпокойте.
— Вече започна да твърди, че целият случай с Фенън почива единствено на показанията на някаква невротичка.
— Благодаря, че ми се обадихте, Питър.
— Ще се видим, стари момко. Засега си налягай парцалите.
Смайли постави обратно слушалката и се попита къде ли може да е Мендел. На масичката в коридора имаше вечерен вестник и той мерна бегло заглавието, на първа страница „Линчуване: протест на световното еврейство“, а под него материал за линчуването на магазинер-евреин в Дюселдорф. Отвори вратата на гостната — Мендел го нямаше там. После го зърна през прозореца — надянал градинската си шапка, той нанасяше яростни удари по един дънер в предната градина. Смайли го погледа известно време, а след това се заизкачва нагоре, за да си почине. Когато беше вече почти на горната площадка на стълбището, телефонът иззвъня отново.
— Джордж, извинете, че ви безпокоя пак, но става въпрос за Мундт.
— Да?
— Излетял е снощи за Берлин със самолет на Британските европейски авиолинии. Пътувал под друго име, но една стюардеса го разпознала лесно. Това е всичко. Лош късмет, приятелю.
Смайли натисна вилката, а след това набра Уолистън 2944. Телефонът отсреща даде свободно. Внезапно звъненето се прекъсна и вместо него чу гласа на Елза. Фенън:
— Ало… ало… ало?
Бавно постави слушалката на мястото й. Беше жива.
Защо точно сега? Защо Мундт трябва да се прибере точно сега, пет седмици след убийството на Фенън и три седмици след убийството на Скар? Защо бе премахнал по-малката опасност — Скар, — а е оставил Елза Фенън непокътната, невротизирана и огорчена, за която беше възможно всеки момент да захвърли безопасността си и да разкаже всичко? С какво е можела онази ужасна нощ да я остави незасегната? Как можеше Дитер да се доверява на жена, чиито връзки с него са толкова тънки? Доброто име на съпруга й не можеше повече да остане неопетнено; беше ли възможно тя, в някакво бог знае какво настроение за мъст или разкаяние, да разкрие цялата история? Вярно е, че е добре да измине известно време между убийството на Фенън и това на жена му, но каква бе тази информация, тази опасност, която бе накарала Мундт да си замине снощи? Някакъв безжалостен и сложен план за опазване в тайна предателството на Фенън явно бе зарязан и оставен недовършен. Какво се бе случило вчера, което Мундт може да е узнал? Или пък времето му на отпътуване бе просто съвпадение?
Смайли отказваше да повярва в случайността на съвпадението. Щом Мундт бе останал в Англия след двете убийства и нападението над Смайли, той не го е направил нарочно, а е чакал някаква възможност или събитие, което да му даде шанс. Иначе не би стоял тук и минута повече, отколкото бе необходимо. И все пак какво бе правил след смъртта на Скар? Скрит в някоя самотна стая, изолиран от светлина и новини. Защо тогава излита за родината си така внезапно?