Представи си я в онази ужасна нощ, когато е открила убиеца на съпруга си до трупа му, чу нейното задъхано и изпълнено с хлипове обяснение защо Фенън е бил в парка със Смайли; а Мундт, равнодушно й е обяснявал и убеждавал, за да я принуди най-накрая отново да вземе участие, против волята си, в това най-ужасно и безсмислено престъпление — завлича я до телефона и я кара да се обади в театъра, оставяйки я след това измъчена и изтощена да се оправя с разпитите, които несъмнено идваха след това, дори да напише на машината онова глупаво прощално писмо на Фенън на неговия подпис. Всичко това бе неимоверно нечовешко, а за Мундт, добави той на себе си, то беше страшен риск.
Разбира се, до този момент тя се бе проявявала като надеждна съратничка, хладнокръвна и, като парадокс, по-умела от Фенън в техниката на шпионажа. А и господ е свидетел, че за жена, която е преживяла нощ като онази, държането й на първата им среща беше истинско чудо.
Докато стоеше и гледаше малката овчарка, застанала за вечни времена между двамата си почитатели, през ума му, при това съвсем спокойно, мина мисълта, че имаше и друго, при това съвсем различно решение за случая със Самюъл Фенън, решение, което поставяше всяка подробност на мястото й, което намираше обяснение за дразнещите несъответствия, проявяващи се в характера на Фенън. Мисълта за това решение бе започнала като академично упражнение, в което липсваха каквито и да било имена и личности; Смайли подреждаше героите като фигури в детска игра-загадка, извъртайки ги ту в едно положение, ту в друго, за да ги намести в сложната мозайка от установени факти — и тогава, в един миг, търсеното изображение върху дъската се получи с такава сигурност, че това престана да е игра.
Сърцето му заби по-бързо, когато с нарастващо удивление Смайли повтори пред себе си цялата история, възстанови сцени и случки в светлината на откритието си. Сега вече знаеше защо Мундт бе заминал точно в онзи ден, защо Фенън бе избирал толкова маловажни неща за Дитер, защо бе поръчал събуждането в 8.30 и защо съпругата му се бе спасила от систематичното варварство на Мундт. Сега, най-сетне, знаеше кой бе написал анонимното писмо. Видя как бе станал глупава жертва на собствената си сантименталност, как погрешно си бе играл със силата на ума си.
Отиде до телефона и набра номера на Мендел. След като говори с него, веднага позвъни на Питър Гилам. После сложи шапката и палтото си и отскочи до Слоун Скуеър. От малко вестникарско магазинче до магазините „Питър Джоунс“ купи пощенска картичка, на която беше изобразено Уестминстърското абатство. Слезе в метрото и се отправи на север, към Хайгейт, където слезе. В главната поща купи марка и адресира картичката с ъгловати печатни букви, издаващи континентално влияние, до Елза Фенън. На мястото, отредено за текст, написа в лек готически стил: „Искаше ми се да си тук.“ Пусна картичката и си погледна часовника, след което се върна на Слоун Скуеър. Беше привършил задачите си.
Тази нощ спа добре, стана рано на следната сутрин, събота, и излезе, за да си купи кроасони и малко кафе на зърна. Направи си голямо количество кафе и седна в кухнята да чете „Таймс“ и да закусва. Чувствуваше се спокоен, което му се стори много любопитно и когато телефонът иззвъня, той сгъна вестника внимателно, преди да се качи горе и да вдигне слушалката.
— Джордж, обажда се Питър — гласът беше напрегнат, почти триумфиращ. — Джордж, тя си показа рогата, бас ловя, че е така!
— Какво стана?
— Пощата пристигна точно в 8.55. В 9.30 тя вече бързаше надолу по алеята. Отиде направо на гарата и хвана влака в 9.52 за гара Виктория. Каних Мендел на влака и хукнах след тях с колата, но пристигнах на гарата след влака.