Смайли излезе от хотела и се запъти бавно по тротоара към театъра. Когато мислеше за това сега, стори му се съвсем логично да дойде именно Дитер, защото би било истинска лудост да се изпрати Мундт. Питаше се колко време ще мине, преди Елза и Дитер да разберат, че не я е повикал Дитер, че не Дитер е изпратил картичката по доверен куриер. Това, мислеше си той, щеше да бъде интересен момент. Единственото, за което се молеше, беше възможността за още един разговор с Елза Фенън.
Няколко минути по-късно той се шмугна тихо на празното място до Гилам. Не беше виждал Дитер много отдавна.
Не се беше променил. Същият невероятен романтик с магическата сила на шарлатанин; същата незабравима фигура, която се бе мъчила над развалините на Германия, с непреклонна целеустременост, със сатанинска енергия, мрачен и бърз като северните богове. Онази вечер в клуба Смайли беше излъгал — Дитер наистина не се побираше в никакви измерения, неговата хитрост, самоувереност, сила и мечта — всички те бяха неестествени по величина, която не можеше да бъде смалена от ограничаващото влияние на жизнения опит. Той беше човек, който действуваше в абсолютни измерения, нетолерантно и безкомпромисно.
Рояк спомени нападнаха Смайли, докато седеше в притъмнелия театър и наблюдаваше Дитер сред морето неподвижни лица, спомени за споделени опасности, за взаимно доверие, когато всеки от тях бе държал в ръцете си живота на другия… Просто за секунда Смайли се попита дали Дитер не го е видял, за секунда го обзе чувството, че усеща как очите на Дитер го наблюдават в полумрака.
Смайли стана малко преди края на второто действие; докато завесата се спускаше, бързо се отправи към страничния изход и дискретно остана да чака в коридора до звънеца за последното действие. Мендел дойде при него малко преди края на почивката, а Гилам се промъкна покрай тях, за да заеме поста си във фоайето.
— Нещо става — каза Мендел. — Започнаха да спорят. Тя изглежда уплашена. Все повтаря нещо, а той само си клати главата. Мисля, че тя е изпаднала в паника, а Дитер е разтревожен. Започна да се оглежда из театъра, сякаш е попаднал в капан — оглежда мястото и си прави планове. Погледна нагоре към вашето място.
— Няма да я остави да излезе сама — каза Смайли. — Ще изчака и ще излезе с тълпата. Няма да напуснат преди края. Сигурно мисли, че е обграден — ще заложи на това да се изскубне от нас, като я зареже внезапно сред тълпата — просто ще я пожертвува.
— Каква е нашата игра? Защо да не слезем долу и да ги арестуваме?
— Ще чакаме; още не зная за какво. Нямаме доказателства. Нито за убийство, нито за шпионаж, поне докато Мастън не направи нещо. Но помнете едно — Дитер не знае това. Ако Елза е неспокойна, а Дитер е притеснен, те ще предприемат нещо — това е сигурно. Докато те си мислят, че играта е разкрита, ще имаме шанс. Оставете ги да хукнат, да изпадат в паника, каквото и да е. Стига да предприемат нещо…
В театъра отново притъмня, но с крайчеца на окото си Смайли видя Дитер да се навежда към Елза и да й шепне нещо. С лявата си ръка държеше нейната, а цялата му поза излъчваше настойчивостта на човек, който убеждава и уверява.
Пиесата се проточваше, виковете на войниците й побъркания крал изпълваха театъра до ужасния върховен момент на грозната му смърт, когато се дочу въздишка от задните редове под тях. Дитер бе обгърнал с ръка раменете на Елза, бе прибрал гънките на тънкия й шал около врата й и я придържаше, сякаш тя бе заспало дете. Останаха така до спускането на завесата. Никой от тях не ръкопляска; Дитер се огледа за чантата на Елза, каза й нещо успокояващо и я постави в скута й. Тя кимна леко. Предупредителни барабанни удари изправиха публиката на крака за националния химн — Смайли също се изправи инстинктивно и с изненада забеляза, че Мендел е изчезнал. Дитер се надигна бавно н в това време Смайли разбра, че нещо се е случило. Елза все още седеше и макар Дитер внимателно да я подканяше да стане, тя не му отвръщаше. Имаше нещо странно в позата на тялото, в начина, по който главата й бе покиснала напред от раменете й…
Започваше последния куплет от химна, когато Смайли се втурна към вратата, хукна по коридора и надолу по стълбите към фоайето. Беше закъснял — посрещнаха го вървите тълпи зрители, които бързаха към изхода, за да хванат такси. Заоглежда се лудо в яйцата от тълпата за Дитер, но знаеше, че е безсмислено, че Дитер бе направил това, което сам гой би направил — бе избрал един от аварийните изходи, които извеждаха към улицата и към безопасността. Доста време му беше необходимо, за да провре обемистото си тяло към входа за партера. Като се извиваше натам и насам, за да се промъкне между идващите насреща му хора, той зърна в края на тълпата Гилам, който безнадеждно се оглеждаше за Елза и Дитер. Извика му и Гилам бързо се обърна.