Мендел безшумно се прокрадна на сала, преглеждайки всяка от лодките. Две от тях бяха една до друга, съединени с дъска. Третата бе закотвена на десетина метра от тях, а в предната й кабина имаше светлина. Мендел се върна на брега и внимателно затвори металната врата зад себе си.
Закрачи надолу по пътя, като все още не можеше да се ориентира. След около пет минути тротоарът внезапно зави надясно и той почувствува, че започна да се изкачва нагоре. Разбра, че се намира на мост. Светна със запалката си и дългият й пламък се отрази в каменната стена отдясно. Размаха запалката напред-назад и най-накрая попадна на изцапана метална табелка с надпис: „Батър-си Бридж“. Върна се при металната порта и остана за миг до нея, опитвайки да се ориентира след това, което бе узнал.
Някъде над него, вдясно, мъглата криеше четирите масивни комина на електроцентралата във Фулъм. Отляво беше Чейни Уок с наредените покрай нея малки и накипрени лодки, които стигаха до Батърси Бридж. В момента той се намираше точно на мястото, което делеше богатството от нищетата — където Чейни Уок се среща с Лотс Роуд, една от най-грозните улици на Лондон. Южният край на тази улица се състои от огромни складове, пристанчета и работилници, а северната й част представлява непрекъсната редица от опушени къщурки, типични за крайните улици на Фулъм.
Именно в сянката на четирите комина, може би на около двадесетина метра от пристана на Чейни Уок, Дитер Фрай бе намерил убежище. Да, Мендел вече се досещаше. То беше само на сто и петдесет метра по-нагоре от мястото, откъдето извадиха тленните останки на мистър Адам Скар от скъперническите ръце на Темза.
ГЛАВА 16
Ехо в мъглата
Когато телефонът на Смайли иззвъня, отдавна вече беше минало полунощ. Той се надигна от креслото си пред газовата камина и се запъти нагоре към спалнята, като с дясната си ръка се държеше здраво за парапета. Сигурно беше Питър, а може би и полицията и навярно трябваше да направи изявление. А може би и от вестниците. Убийството беше станало точно навреме, за да влезе в днешните вестници и, слава богу, малко късно, за да го съобщят в последните новини по радиото. Какви ли щяха да са заглавията? „Убиец-маниак в театъра?“, „Смъртоносната хватка“? Ненавиждаше вестниците, както ненавиждаше рекламата и телевизията, ненавиждаше средствата за информация — този безмилостен белег на двадесетия век. Всичко, от което се възхищаваше и което обичаше, беше продукт на силното индивидуално начало. Затова сега ненавиждаше Дитер, ненавиждаше го още по-силно отпреди заради това, че се явяваше представител на едно — на легендарното безочие да отречеш индивида заради масите. Нима някога масовите философии са допринесли полза или мъдрост? За Дитер човешкият живот не представляваше нищо — той мечтаеше само за армии от безлики хора, поставени под един общ знаменател; искаше да оформи света така, сякаш беше дръвче — изрязваше онова, което разваляше правилната му форма; за тази цел използуваше бездушни роботи като Мундт. Мундт беше безлик като армията на Дитер
— обучен убиец от котилото на най-изпечените убийци.
Вдигна слушалката и си каза номера. Беше Мендел.
— Къде се намирате?
— На речния бряг в Челси. Има една кръчма на Лотс Роуд, нарича се „Дъ Балуун“3. Съдържателят ми е приятел. Събудих го… Слушайте, приятелчето на Елза Фенън се излежава в една лодка край мелницата в Челси. Истинско чудо е в мъглата. Сигурно се движи по четмото на слепите.
— Кой?
— Приятелят й, дето я придружаваше в театъра. Събудете се, мистър Смайли. Да не сте си глътнали граматиката?
— Проследили сте Дитер?
— Разбира се. Нали така поръчахте на мистър Гилам? Той трябваше да следи жената, а аз мъжа… Между другото, как се справи мистър Гилам? Къде отиде Елза?