— Дитер! — извика той в отчаянието си. — Дитер!
Извика отново, но почувствува, че ще се задави, а в очите му избиха сълзи. „О, господи, какво направих, боже, Дитер, защо не ме спря, защо не ме удари с пистолета, защо не стреля?“ Закри лице с юмруци и усети соления вкус на кръв, примесен със солта на сълзите си. Облегна се на парапета и заплака като дете. Някъде под него един хром човек се бореше с мръсната вода, изгубен и изтощен, предавайки се най-накрая пред вонящата чернота, която го улавяше и повличаше надолу.
Събуди се и видя Питър Гилам да седи на леглото му и да налива чай.
— А, Джордж. Добре дошъл у дома си. Вече е два следобед.
— Ами тази сутрин…?
— Тази сутрин, драги момко, си пеехте коледни песнички на Батърси Бридж заедно с другаря Мендел.
— Как е той… имам предвид Мендел?
— Заслужено засрамен от себе си. Бързо се възстановява.
— А Дитер?
— Мъртъв.
Гилам му подаде чаша чай и няколко бадемови бисквити от Фортнъмс.
— Откога сте тук, Питър?
— Ами тук се озовахме след серия тактически обходи, така да се каже. Първо отскочихме до болницата в Челен, където облизаха раните ви и ви напомниха с доста голяма доза успокоителни. След това дотичахме тук и ви сложих да си легнете. Пълно отвращение. После повъртях малко шайбата на телефона, след което пообиколих с един шиш, на който набучвах търкалящите се боклуци. От време на време ви мятах по едно око. Бяхте едновременно като Купидон и Психея. Или хъркахте като заклан, или рецитирахте Уебстър.
— Господи.
— Мисля, че беше от „Херцогинята от Малфи“ — „Помолих ви, когато бях ума си аз загубила, приятеля ми най-скъп да погубите и вие сте го сторили!“ Страхотни глупости, Джордж, поне аз така мисля.
— Как ни намери полицията — Мендел и мен?
— Джордж, може и да не го знаете, но бълвахте такива обиди към Дитер, сякаш…
— Да, разбира се. Вие сте чул.
— Ние чухме.
— Ами Мастън? Какво казва Мастън за това?
— Струва ми се, че иска да ви види. Обади ми се да ви предам да го посетите веднага щом се пооправите. Не го зная какво мисли за това. Предполагам, че нищо.
— Какво искате да кажете? Гилам наля 6ще чай.
— Напрегнете си малко мозъка, Джордж. И тримата герои от тази малка приказка ги изядоха мечките. През последните шест месеца не е изтичала никаква секретна информация. Да не би наистина да допускате, че Мастън ще седне да се занимава с подробности? Да не си мислите, че той гори от желание да разкрие на Форин Офис добрите новини и да признае, че единственият ни начин за залавяне на шпиони е когато се препънем в труповете им?
На входната врата се позвъни и Гилам слезе долу да отвори. Смайли се разтревожи малко, когато го чу да въвежда посетителя в коридора, а сетне неясния шум от гласове и стъпките нагоре по стълбите. На вратата се почука и влезе Мастън. Носеше един нелепо голям букет и изглеждаше така, сякаш току-що идва от градинско увеселение. Смайли се сети, че е петък — сигурно този уикенд отиваше до Хенли. Устата му бе разтегната в усмивка. Навярно се е хилел през цялото време, докато се е качвал по стълбите.
— Е, Джордж, отново на бойното поле!
— Да, боя се, че е вярно. Още една злополука.
Приседна на ръба на леглото и се наведе, като се подпря на едната си ръка от другата страна на краката на Смайли.
След кратка пауза каза:
— Получихте ли писмото ми, Джордж?
— Да.
Нова пауза.
— Говори се за нова секция в Отдела, Джордж. Ние (т.е. вашият отдел) сме на мнение, че трябва да се отдели повече внимание на техническите нововъведения, особено на приложението на спътниковия шпионаж. С удовлетворение мога да кажа, че такова е мнението и на Министерството. Гилам прие да стане съветник по пълномощията. Питам се дали бихте поели секцията. Да я ръководите. Разбира се, всичко ще стане със съответното повишение и възможността да продължите Службата си след пенсионна възраст. Имам пълната подкрепа на нашите хора от личния състав.
— Благодаря ви. Ще имам ли възможност да поразмисля малко?
— Разбира се, разбира се — Мастън изглеждаше леко объркан. — Кога ще ме уведомите? Сигурно ще се наложи да се вземат нови хора и възниква въпросът за място… Помислете през уикенда и ми се обадете в понеделник. Министърът беше изключително склонен вие да…
— Да, ще ви се обадя. Много сте любезен.
— Моля ви се, няма нищо. Освен това аз съм само Съветник. Това фактически е вътрешно решение. Аз просто нося добрите новини, Джордж. Нали съм свикнал да бъда момче-вестоносец.