На 3 януари вечерта полицията от Съри докладва, че Фенън се е самоубил. В писмо, написано на машина и подписано от Фенън, което гой бе оставил, се казваше, че е бил подлаган на тормоз от властите по сигурността.
Но следните факти, които се установиха по време на разследването, внушиха съмнение за друго развитие на нещата:
1. В 7.55 вечерта, в деня на самоубийството си, Фенън се обажда на телефонната централа в Уолистън и ги помолва да го събудят в 8.30 на следната сутрин.
2. Фенън си приготвя чаша какао непосредствено преди смъртта си, но не я изпива.
3. Предположението е, че се е застрелял в коридора, в основата на стълбището. Писмото е било до тялото.
4. Изглежда несъстоятелно да напише последното си писмо на машина, тъй като самият той рядко е печатал, а още по-забележителен е фактът, че слиза на долния етаж, за да се застреля.
5. В деня на смъртта си той пуска писмо, в което настоятелно ме кани да обядвам с него в Марлоу на следващия ден.
6. По-късно се оказва, че Фенън е помолил за еднодневен отпуск за сряда, 4 януари. Това обаче не го споменава пред жена си.
7. Установява се също така, че последното му писмо е написано на собствената му машина, като освен това то съдържа известни особености, сходни с тези на анонимното писмо. Лабораторният анализ потвърди, че макар двете писма да не са дело на един и същ човек, то те са писани на една и съща машина.
Мисис Фенън, която е на театър вечерта, когато съпругът й загива, бе помолена да даде обяснение за обаждането от централата в 8.30 и тя направи опит да ме заблуди, като заяви, че сама го е поръчала. От централата потвърдиха недвусмислено, че това не е така. Мисис Фенън твърдеше, че съпругът й се чувствувал изнервен и потиснат след разговора с мен, което потвърждаваше твърденията от писмото.
В следобеда на 4 януари, след като се бях разделил вече с мисис Фенън, се върнах у дома си в Кенсингтън. Тъй като забелязах някого в очертанията на прозореца, позвъних на вратата. Отвори ми някакъв мъж, който впоследствие беше идентифициран като агент на източногерманското разузнаване. Той ме покани да вляза, но аз отказах и се върнах при колата си, като едновременно отбелязах номерата на паркираните наоколо коли.
Същата вечер посетих един гараж в Батърси, за да разпитам за произхода на една от колите, която беше регистрирана на името на собственика на гаража. Бях нападнат от неизвестен похитител и изпаднах в безсъзнание. Три седмици по-късно самият собственик, Адам Скар, бе намерен мъртъв в Темза, близо до Батърси Бридж. По време на. удавянето си е бил пиян. Не са били открити следи от насилие, а той е бил известен като човек, който пие много.
Значим факт е, че през последните четири години Скар е предоставял на анонимен чужденец кола срещу щедро възнаграждение. Уговорката им е била такава, че самоличността на чужденеца да остане неизвестна дори за Скар, който е познавал клиента си само като „Блонди“ и е можел да се свързва с него единствено чрез един телефонен номер. Телефонният номер е от значение — бил е на Източногерманското представителство за търговия със стомана.
Междувременно бе проучено алибито на мисис Фенън за вечерта на убийството и така се установи и друга важна информация:
1. Мисис Фенън е посещавала театъра в Уейбридж два пъти месечно — на първия и третия вторник (NB — клиентът на Адам Скар е вземал кола всеки първи и трети вторник от месеца).
2. Тя винаги е носела музикална кутия, която е оставяла на гардероб.
3. При посещенията си в театъра винаги е била придружавана от мъж, чието описание съответствува на моя нападател и клиента на Скар. Една служителка на театъра дори погрешно бе предположила, че той е съпругът на мисис Фенън. Мъжът също е носел със себе си музикална кутия, която оставял на гардероб.
4. Във вечерта на убийството мисис Фенън напуска театъра след като приятелят й не идва и забравя да прибере музикалната кутия от гардероба. Късно през нощта тя телефонира в театъра, за да попита как кутията може да бъде прибрана веднага, тъй като си загубила марката за нея. Кутията била прибрана от обичайния приятел на мисис Фенън.
На този етап непознатият се оказва служител на Източногерманското представителство за търговия със стомана, на име Мундт. Началник на представителството е хер Дитер Фрай, сътрудник на нашата служба от войната, притежаващ огромен оперативен опит. След войната постъпва на държавна служба в съветската зона на Германия. Трябва да отбележа, че по време на войната Фрай е работил с мен във вражеска територия и се е представял като блестящ и находчив агент.