Реших да проведа трети разговор с мисис Фенън. Тя не издържа и направи признания, че е действувала като куриер на съпруга си, който пък бил вербуван от Фрай по време на зимна почивка преди пет години. Тя самата сътрудничела неохотно, отчасти заради предаността си към съпруга си, отчасти за да го предпази от непредпазливостта, с която е играел ролята си на шпионин. Фрай ни вижда да говорим в парка. Предполагайки, че още действувам активно в Службата, той стига до извода, че Фенън или е под подозрение, или е двоен агент. Нарежда на Мундт да ликвидира Фенън, а съпругата му е принудена да мълчи заради съучастието й до този момент. Тя дори написва текста на последното писмо на Фенън над подписа му, нанесен предварително върху празен лист.
Начинът, по който тя е предавала на Мундт информацията, с която се е сдобивал съпругът й, е важен. Поставяла бележки и копия на документи в музикална кутия, която носела в театъра. Мундт пристигал с подобна кутия, която съдържала пари и инструкции и която, подобно на мисис Фенън, също оставял на гардероб. Трябвало е само да разменят марките от гардероба. Когато Мундт не се явява в театъра през въпросната вечер, мисис Фенън се подчинява на инструкцията за извънредни случаи и праща марката по пощата до адрес в Хайгейт. Напуска театъра по-рано, за да свари последната поща от Уейбридж. Когато по-късно вечерта Мундт й поисква музикалната кутия, тя му казва какво е направила. Мундт настоява да прибере кутията още същата вечер, защото не е искал да идва още веднъж до Уейбридж.
Когато на следната сутрин разговарях с мисис Фенън, един от първите ми въпроси (за обаждането в 8.30) я разтревожил толкова много, че тя телефонирала на Мундт. Това обяснява нападението върху мен по-късно този ден.
Мисис Фенън ми предаде адреса и телефонния номер, които е използувала за връзка с Мундт, когото пък е познавала под името Фрайтаг. И адресът, и номерът отвеждат до апартамента на пилот от „Луфтойропа“, който често е приемал Мундт и го е оставял да преспива там, когато се е налагало. Пилотът (вероятно агент на източногерманското разузнаване) не е бил в Англия от 5 януари.
Това, най-общо казано, е информацията от мисис Фенън, която не водеше доникъде. Шпионинът беше мъртъв, убийците му — изчезнали. Оставаше само да се изясни размерът на пораженията. Към Форин Офис беше отправено официално запитване и мистър Феликс Тавърнър беше натоварен да установи каква е изтеклата информация. Това включваше преглеждането на всички документи, до които Фенън е имал достъп след вербуването му от Фрай. За отбелязване бе, че проучването не откри никакво системно изнасяне на документи със секретен характер. Фенън не е изисквал никакви секретни документи освен тези, с които служебните му задължения са били свързани пряко. През последните шест месеца, когато достъпът му до документи от по-особено естество е бил значително увеличен, в действителност той не е носил у дома си някакви секретни книжа. Документите, които е носел у дома си през този период са били съвсем маловажни, а някои от тях са били свързани с теми извън обсега на неговия отдел. Това влизаше в противоречие с ролята на Фенън като шпионин. Възможно е обаче да е загубил вяра в това дело и поканата му да обядва с мен да е била първата стъпка към самопризнанието. Ако е имал подобни намерения, възможно е той да е авторът и на анонимното писмо с цел да влезе в контакт с нашия Отдел.
Тук трябва да се споменат още два факта. Мундт, снабден с фалшив паспорт и под друго име, напуска страната със самолет в деня след самопризнанието на мисис Фенън. Успял е да мине незабелязано през властите на летището, но впоследствие е бил разпознат от една стюардеса. И второ, бележникът на Фенън съдържа пълното име и официалния телефонен номер на Дитер Фрай — крещящо нарушение на най-елементарните правила в шпионажа.
Трудно е да се разбере защо Мундт е чакал три седмици в Англия след убийството на Скар, а още по-трудно е да се съпостави дейността на Фенън според описанието на жена му с неговия подбор на документи, който явно е бил лишен от всякакъв план и резултатност. Повторният оглед на фактите води отново и отново към следния извод: единственото доказателство, че Фенън е бил шпионин, идва от съпругата му. Ако фактите бяха такива, каквито ги описва тя, защо тогава нея тя оцелява след решението на Мундт и Фрай да се елиминират всички, които знаят прекалено много?
От друга страна, не е ли възможно именно тя да е шпионинът?
Това обяснява датата на заминаването на Мундт: той си тръгва веднага щом получава уверението на мисис Фенън, че съм приел нейното хитро измислено самопризнание. Обяснява и записаното в бележника на Фенън — за него Фрай е бил просто познат от зимен курорт, който от време на време му идва на гости в Уолистън. Изборът на документи от страна на Фенън също получава обяснение — ако Фенън умишлено е избирал разсекретени книжа по време, когато служебните му задължения са били свързани главно със секретна работа, обяснението е едно: той е започнал да подозира жена си.