— Видях се със Спароу. Чисто самоубийство. Тялото е отнесено и като се изключат обичайните формалности, началникът на полицията не предприема никакви действия. След около ден-два ще има разследване. Постигнато е споразумение — и това е само меко казано, Смайли — че журналистите не бива да узнават нищо за проявения от нас интерес към личността на Фенън.
— Ясно. (Опасен човечец си ти, Мастън. Слабохарактерен и подплашен. Всеки друг да обере калая, но да не си ти, зная го. Точно затова ме оглеждаш сега — да премериш колко въже е нужно за врата ми.)
— Не мислете, че отправям някаква критика, Смайли. В края на краищата щом директорът на Службата за сигурност е одобрил разговора, вие няма от какво да се боите.
— С изключение на Фенън.
— Уви, така е. За съжаление директорът на Службата за сигурност е пропуснал да подпише доклада ви за разговора. Вероятно обаче е дал съгласието си устно, нали така?
— Да. Сигурен съм, че ще го потвърди. Мастън отново изгледа Смайли с остър и
изпитателен поглед; Смайли почувствува как в гърлото му се образува някаква буца. Съзнаваше, че се показва като неподатлив човек, съзнаваше, че Мастън го очаква да поомекне, да поддаде по някакъв начин.
— Знаете ли, че ми се обадиха от службата на Фенън?
— Да.
— Ще се наложи да се проведе разследване. Навярно няма да успеем да предотвратим намесата на журналистите. Утре сутринта непременно трябва да се срещна с министъра на вътрешните работи. (Пак се опитваш да ме сплашиш, Мастън… Наистина годинките ми напредват, трябва да мисля за пенсия, почти невъзможно ще ми е да си намеря работа, но не, Мастън, няма да ме накараш да участвувам в лъжата ти.) — Нужни са ми всички факти, Смайли. Трябва да изпълня дълга си. Ако има нещо, което смятате, че е необходимо да ми кажете за този разговор, нещо, което е възможно да не сте отбелязали в доклада си, кажете ми го сега и оставете аз да преценя неговата важност.
— В действителност няма какво да се добави към доклада ми и към това, което вече ви казах преди малко. За вас навярно ще е от полза (може би това „вас“ беше доста натъртено)… за вас навярно ще е от полза да знаете, че разговорът беше проведен при отсъствието на каквато и да е формалност. Обвинението срещу Фенън беше доста тъничко — членство като студент през тридесетте и мъгляви приказки за симпатизантство сега. През тридесетте половината кабинет бяха в Партията. — Мастън се намръщи. — Когато отидох в кабинета му във Форин Офис, оказа се, че там имаше твърде много народ — през цялото време все някой влизаше и излизаше, затова му предложих да се разходим из парка.
— Продължавайте.
— Така и направихме. Времето беше приятно — слънчево и студено. Гледахме патиците. — Мастън махна нетърпеливо с ръка. — Останахме там около половин час, като през цялото време говори той. Стори ми се интелигентен човек, говореше добре и интересно. Само че беше малко нервен, което не е неестествено. Хора като него умират да говорят за себе си, а освен това бях убеден, че с удоволствие свали този товар от гърдите си. Разказа ми всичко от игла до конец — доста охотно споменаваше имена, — а после отидохме до някакво еспресо край Милкбанк, което посещавал често.
— Къде сте ходили?
— Кафене. Еспресото е вид кафе и го продават по шилинг чашката. Пихме по едно.
— Аха. Значи при тези, как да кажа… значи на чашка сте му казали, че отделът няма да предприеме никакви действия срещу него.
— Да. Често правим така, само че обикновено не го споменаваме в доклада. — Мастън кимна. Точно от тези работи си има понятие, помисли си Смайли; господи, ама той наистина е отвратителен. Мисълта, че Мастън се оказа толкова неприятен, колкото и бе очаквал, го оживи.
— Мога ли в такъв случай да допусна, че неговото самоубийство, както и писмото му, разбира се, за вас представляват истинска изненада? И че не можете да предложите никакво обяснение?
— Ако можех, това щеше да бъде нещо невероятно.
— Нямате представа кой може да го е злепоставил?
— Не.
— Бил е женен.
— Да, зная.
— Питам се… струва ми се близо до ума, че жена му би могла да запълни част от празнотите. Колебая се дали да го предложа, но вероятно някой от отдела би могъл да я посети и, в рамките на добронамереността, да й зададе някои въпроси.