— Сега ли? — Смайли го изгледа с безизразно лице.
Мастън стоеше до голямото си бюро и си играеше с дреболиите на бизнесмена — нож за хартия, цигарена кутия, запалка — целия неведом комплект на официалното гостоприемство. Изпод ръкава на сакото му се подават поне два-три сантиметра кремав маншет, помисли си Смайли, и сигурно се диви на белите си ръце.
Мастън вдигна поглед. На лицето му бе изписан израз на съчувствие.
— Смайли, зная как се чувствувате, ала въпреки трагедията трябва да се опитате да влезете в положението. Министърът ще иска възможно най-пълния доклад за случилото се и моя първостепенна задача е да му го представя. Особено що се отнася до информация, свързана с душевното състояние на Фенън непосредствено след разговора му с… с нас. Възможно е да е разговарял с жена си за това. По принцип не би трябвало, но се налага да бъдем реалисти.
— Искате да отида там?
— Някой трябва да го направи. А навярно предстои и разследване. Разбира се, това ще го реши министърът на вътрешните работи, ала в момента ние не разполагаме с фактите. Времето е кратко, а вие познавате случая, нали сте правили предварителните проучвания. Нямаме време да чакаме друг да се запознава с материалите. Ако някой трябва да отиде, това сте вие, Смайли.
— Кога трябва да отида?
— По всичко личи, че мисис Фенън е малко особена. Чужденка е. Освен това и еврейка и, доколкото ми е известно, доста е пострадала през войната, а това само прави ситуацията още по-деликатна. Тя е жена със силен характер и сравнително малко е разстроена от смъртта на мъжа си. Несъмнено това е само на повърхността. Но е свястна и общителна. От Спароу подразбрах, че е показала желание да ни помогне и навярно ще ви приеме веднага щом пристигнете там. Полицията в Съри може да я предупреди за идването ви и ще се видите още сутринта. Ще ви звънна там след известно време.
Смайли понечи да си тръгне.
— Смайли, вижте… — Почувствува ръката на Мастън върху лакътя си и се извърна. На лицето на Мастън цъфтеше усмивката, която обикновено пазеше за по-възрастните дами от службата. — Смайли, спокойно можете да разчитате на мен; разчитайте на моята подкрепа.
Боже господи, помисли си Смайли; май наистина работиш без почивка. Също като някое денонощно кабаре: „Ние никога не затваряме“. После излезе на улицата.
ГЛАВА 3
Елза Фенън
Меридейл Лейн е едно от онези кътчета на графство Съри, чиито жители водят непримирима борба срещу всяка прилика с облика на краен квартал. Дървета, малко попренаторени и подлъгани да заживеят във всяка градина, полузакриват маломерните „еднотипни жилища“, които се гушат зад тях. Неградският вид на зоната се подсилва от дървените бухали, поставени на стража над табелките с имена на домовете, както и от ронещите се джуджета, стоящи неуморно до басейните за златни рибки. Обитателите на Меридейл Лейн не боядисват джуджетата си, причислявайки подобно нещо към типичните пороци на крайните градски квартали, нито пък, отново поради същата причина, лакират бухалите; в замяна на това те търпеливо очакват времето да надари тези съкровища с вида на антики, докато един ден дори и гредите на гаража могат да се похвалят с бръмбари и дървесни червеи.
Уличката, въпреки уверенията на агентите от фирмите за недвижими имоти, не е точно „сляпа“; далечният й край откъм Кингстън се извива малко нервно, докато се превърне в чакълеста алея, която на свой ред пък деградира в нерадостна разкаляна пътечка, прекосяваща Мерис Фийлдс, за да отведе до друга уличка, която по нищо не се различава от Меридейл. Докъм 1920 година тази пътечка отвеждаше до енорийската църква, ала сега църквата стърчи на нещо като остров сред трафика на лондонския път, а някогашната пътечка, която на времето е отвеждала богомолците до храма, сега служи за не много надеждна връзка между обитателите на Меридейл Лейн и Кадоган Роуд. Незаетата земна площ, наречена Мерис Фийлдс, вече е придобила значимост, която далеч надминава и най-смелите й аспирации; тя се е вклинила така дълбоко в тялото на местната управа, разделяйки интересите на тези, които искат мястото да се развива, от интересите на онези, които държат да го съхранят непокътнато, при това толкова здраво, че веднъж целият механизъм на местните власти в Уолистън се наложи да преустанови нормалното си функциониране. В момента е установен някакъв естествен компромис — наличието на трите стоманени пилона, наредени на равни интервали един от друг не би могло да се разглежда нито като опит за развитие, нито пък и като опит за съхранение на непокътнатостта на мястото. Насред Мерис Фийлдс се намира една неугледна колиба със сламен покрив, носеща името „Военен мемориал Подслон“, издигната през 1951 година в знак на признателност към загиналите в две войни и за подслон на немощните и остарелите. На никого не му бе минало през ума какво ще дирят немощните и остарелите в Мерис Фийлдс, но поне паяците намериха подслон в покрива й, а като място за отмора на работниците, издигали пилоните, тя се бе оказала място с необикновени удобства.