На Смайли му бяха необходими не повече от десетина минути, за да стигне там малко след осем часа сутринта, след като остави колата си пред полицейския участък.
Валеше силно и дъждът беше толкова студен, че го усещаше като твърди сачми по лицето си.
Полицията в Съри не се интересуваше повече от случая, но независимо от това Спароу беше изпратил в участъка офицер от Специалния отдел, който, ако се наложеше, щеше да бъде свръзка между Сигурността и полицията. Не съществуваше съмнение относно характера на смъртта на Фенън. На слепоочието му имаше прострелна рана от упор, направена от малък френски пистолет, произведен в Лил през 1957. Пистолетът бе открит под тялото. Всички обстоятелства сочеха към самоубийство.
Номер 15 на Меридейл Лейн беше ниска къща в стил Тюдор, чиито спални се намираха в кулите, а до нея бе долепен гараж, наполовина изграден от греди. Домът изглеждаше малко занемарен, дори доста поизоставен от страна на грижи за него. В такъв дом биха могли да живеят художници. Фенън като че ли нямаше място тук. На Фенън повече му подхождаше Хампстед, както и онези млади момичета от чужбина, които идваха в Англия да прекарат месец-два с местни семейства.
Той отвори портата и се отправи бавно по алеята към входната врата, като се опитваше да зърне някакъв признак на живот зад обрамчените с олово прозорци. Беше много студено. Той дръпна звънеца.
Елза Фенън отвори вратата.
— Позвъниха ми и ме попитаха дали имам нещо против. Не знаех какво да им отвърна. Заповядайте, моля. — Следа от немски акцент.
Сигурно беше по-възрастна от Фенън. Крехка и смръщена жена на около петдесет, с много късо подстригана коса, боядисана до тютюнев цвят. Макар и слаба, тя внушаваше усещане за издръжливост и кураж, а погледът на кафявите й очи, които искряха на поизкривеното й, дребно лице, изненадваше със силата си. Лицето й бе повехнало, лице, преминало през мъки и лишения преди много време, лице на дете, израснало сред глад и изтощение, лице на вечната изгнаница, на концлагеристка, помисли си Смайли.
Протегна чистата си, розова ръка към него — и той почувствува кокалестата й длан, когато я пое в своята. Смайли се представи.
— Вие интервюирахте мъжа ми — каза тя. — За да проверите лоялността му.
Отведе го в притъмнената гостна със снишен таван. Камината бе студена. Изведнъж Смайли се почувствува противно. Лоялност към кого, към какво? В гласа й не се долавяше неприязън. Той беше потисникът, но тя приемаше потисничеството.
— Вашият съпруг ми стана много симпатичен. Щеше да бъде оневинен.
— Оневинен? Оневинен от какво?
— На пръв поглед имахме случай, който трябваше да се разследва. Случаят бе предизвикан от анонимно писмо и аз бях натоварен с него. — Замълча и й изгледа с истинска загриженост. — Преживяхте тежка загуба, мисис Фенън… сигурно сте уморена. Едва ли сте мигнала цяла нощ…
Тя не откликна с нищо към съчувствието му.
— Благодаря ви, но надали ще мога да дремна днес. Сънят за мен е лукс, който ми е отказан. — Тя погледна смръщено надолу към дребничкото си тяло. — С тялото ми се налага да се погаждаме по двадесет и четири часа на денонощие. Вече сме живели заедно по-дълго, отколкото мнозина други. А за ужасната загуба… Да, така е. Но знаете ли, мистър Смайли, години наред не съм притежавала нищо друго, освен четка за зъби, така че не успях да придобия чувството да притежаваш, дори и след осем години брак. Освен това съм свикнала да понасям страданието без много шум.
Кимна му в знак че може да седне, а самата тя, с някакъв странно старомоден жест подви полата под себе си и се настани срещу него. Стаята беше направо ледена. Смайли се чудеше дали да подеме разговор; не смееше да я погледне, затова рееше поглед пред себе си, опитвайки се отчаяно в мислите си да проникне зад повехналото лице на Елза Фенън. Мина като че ли доста време, преди тя да заговори отново.
— Споменахте, че ви бил симпатичен. Явно обаче той не остана с това впечатление.
— Не съм виждал писмото на съпруга ви, но чух за съдържанието му. — Сега вече Смайли бе обърнал към нея своето сериозно, малко подпухнало лице. — Просто не мога да проумея. Аз почти направо му казах, че… че предложението ни ще бъде този случай да не се разследва повече.