— Както казах, това го решавате вие. Ако искате го викайте, ако искате — изчакайте. Обаче както е тръгнало, вашият син няма да стане магьосник.
Тя стана да си ходи, но мисис Дий се опита да я спре.
— Поне чаша чай няма ли да изпиете?
— Не, не мога — трябва да бързам. Ще присъствам на сбор на вещици в Цинцинати.
И мис Гриб изчезна в облак оранжев дим.
Мистър Дий размаха ръце, за да разсее вонящия пушек, след което затвори вратата.
— Просто не е за вярване, че все още има хора, които използват неароматизирано гориво.
— Нали знаеш, че е старомодна — отвърна жена му.
Замълчаха. Мистър Дий чак сега осъзна изцяло значението на това, което каза учителката. Трудно беше да повярва, че собственият му син, негова кръв и плът, не желае да следва семейната традиция! Не може да бъде!
— След вечеря ще проведа с него един мъжки разговор. Убеден съм, че няма да се наложи да призоваваме Боарбас.
— Добре, вярвам, че ще успееш да го вразумиш — съгласи се мисис Дий и му се усмихна. Той видя в зениците й някогашното вълшебно пламъче…
— Печеното! — изведнъж се сепна тя и пламъчето угасна. Веднага се втурна към кухнята.
По време на вечерята всички бяха унили. Мортън знаеше за посещението на мис Гриб. Ядеше мълчаливо и хвърляше крадешком гузни погледи към баща си. Мистър Дий, навъсен като буреносен облак, режеше и разпределяше печеното на порции. Мисис Дий изобщо не направи опит да разведри тягосната обстановка с най-новите клюки.
След като набързо привърши с десерта, момчето стана и се прибра в стаята си.
— Така, сега ще го обработя — каза мистър Дий, допи си кафето, изтри си устата и стана. — Къде ми е амулета за убеждения?
За момент жена му остана замислена. После бързо отиде в другия край на стаята и застана пред библиотеката.
— Тука е. — Тя го извади от някаква книга с ярка обложка. — Отбелязвам си страниците с него.
Мистър Дий пъхна амулета в джоба си, вдиша дълбоко няколко пъти и влезе в стаята на Мортън.
Момчето седеше зад бюрото си и пишеше в някаква тетрадка, изпълнена с цифри и други знаци. Пред него бяха подредени шест акуратно подострени молива, мека гума, сметало и любимата играчка — сметачната машина. Цяла камара книги несигурно се крепеше на ръба на бюрото. Между тях се виждаха „Пари“ от Римрамър, „Упражнения по банково счетоводство“ от Джонсън и Келхун, справочникът на Елмън, предназначен за дипломирани държавни счетоводители и още десетина други.
Мистър Дий премести една купчина дрехи, за да освободи място на леглото и седна.
— Как е, сине? — попита той с възможно най-копринен глас.
— Прекрасно, татко — отговори Мортън. — Стигнах до четвърта глава на „Основи на счетоводството“ и успях да отговоря на всички въпроси.
— А с уроците как си? — тихо го прекъсна мистър Дий.
Момчето явно се притесняваше, защото чертаеше по пода фигурки с подметките си.
— Нали знаеш, че днес все по-малко деца могат да учат за магьосници?
— Да, знам. — После отмести поглед и каза нервно: — Но аз искам да стана счетоводител, татко.
Мистър Дий тъжно поклати глава.
— Мортън, Мортън, момчето ми, в нашето семейство винаги е имало магьосник. От осемнадесет века насам фамилията Дий се е радвала на известност и почит в средите на овладелите свръхестествените сили.
Синът му продължаваше да гледа навън и да драска по пода с крака.
— Не бих желал да ме разочароваш, разбираш ли? — Мистър Дий тъжно се усмихна. — Сам знаеш, че счетоводител може да стане всеки. Но на малко хора им е предоставена възможността да овладеят черната магия.
Мортън престана да гледа през прозореца. Взе един молив, впи поглед в острия му графит и започна да го върти.
— Е, момчето ми, какво ще кажеш? Ще бъдеш ли вече по-старателен в училище?
Момчето поклати глава.
Мистър Дий едва потисна гнева си. Какво става с амулета за убеждение? Къде му се дяна силата? Май ще се наложи да го презареди. За всеки случай опита пак:
— Мортън, аз съм покрил едва трети разряд, знаеш го. Останах си магьосник Трета категория, защото родителите ми бяха много бедни и нямаха пари да ме изпратят да следвам.
— Знам — прошепна момчето.
— Искам ти да имаш всичко, от което аз съм бил лишен. Ще ни бъде трудно, но сме заделили това-онова, а останалото ще припечелим.
Мортън хапеше устната си и бясно въртеше молива между пръстите си.
— Какво ще кажеш? Известно ти е, че ако си магьосник Първа категория, не се налага да работиш. Можеш да станеш пряк наместник на Черния повелител. Пряк наместник! Как ти се струва, а?