— Ако наистина стане така, ще използваме най-добрите психотерапевти, за да го излекуват. Ще намерим най-способните, които могат да се наемат с пари. Обаче синът ни трябва да стане магьосник.
— Добре тогава — съгласи се мисис Дий. Вече не криеше, че плаче. — Само че не се надявай да ти помагам.
„Жена — помисли си мистър Дий. — Ще намери начин да се отдръпне в най-трудния момент.“
Той започна приготовленията за призоваване на Боарбас. Сърцето му биеше лудо.
Най-напред сложи три рисунки — дванадесетлъчева звезда, в която се виеше безкрайна спирала, заключена в пентаграма. После насипа билките и екстрактите — все скъпи неща, но абсолютно задължителни при тази магия. Накрая изрече защитното заклинание, без което Боарбас щеше да се освободи от астралното поле и да ги унищожи всички. Остана да капне три капки кръв от хипогриф…
— Къде е кръвта от хипогриф? — попита той, докато ровеше из шкафа в хола.
— В кухнята, в шишенцето от аспирин — каза мисис Дий с глух глас, бършейки очите си.
Мистър Дий намери шишенцето и вече всичко бе готово. Запали черните свещи и каза заклинанието за призоваване на демони.
Въздухът в стаята се нажежи. Оставаше само едно — да изрече името.
— Мортън — извика бащата. — Ела тук!
Синът му се показа. В ръката си държеше една книга по счетоводство. Изглеждаше дребен и беззащитен.
— Мортън, сега ще извикам Боарбас. Не ме принуждавай да правя това, моля те!
Момчето се ококори и пребледня. Направи крачка назад, но упорито поклати глава.
Мистър Дий отсече:
— Добре! БОАРБАС!
Разнесе се страхотен гръм, въздухът стана още по-горещ и се появи самият Боарбас. Беше висок до тавана и злобно се смееше.
— Я, едно момченце! — извика демонът с глас, който едва не събори къщата.
Устата на Мортън се отвори, челюстта му провисна, очите му сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите…
— Едно непослушно момченце — прогърмя Боарбас и се изкикоти. Пристъпи към него. Къщата жално скърцаше при всяка крачка.
— Махни го! — извика мисис Дий.
— Разбира се — отвърна мъжът й. — Но след като си свърши работата.
Огромните напукани ръце се протегнаха към момчето. То обаче отвори счетоводната книга и изпищя:
— Спаси ме!
В този момент се появи много висок и изключително мършав старец. Беше покрит с пера за писалки и листа от книги по счетоводство. Две големи, празни нули заместваха очите.
Боарбас се обърна към новодошлия с думите:
— Зико пико рийл!
Мършавият само се засмя и занарежда:
— Договор на корпорация извън предмета на нейната дейност е не само унищожим, но и нищожен по право.
— Боарбас отхвръкна назад и падна, като счупи един стол. С мъка се изправи на крака. От ярост излъчваше непоносима горещина. Обърна се към стареца и изрече върховното заклинание на демоните:
— ВРЕТ ХЕТ ХОУ!
Мършавият старец застана пред Мортън, за да го прикрие и изстреля гибелните думи:
— Просрочване, пропадане, оттегляне на иск, отказ от претенции, отменяне на дело и — смърт!
Демонът изпищя. Припряно заотстъпва назад, отчаяно зашари с ръце във въздуха, откри отвора и изчезна.
Старецът се обърна към свитите в ъгъла родители и каза:
— Аз съм Счетоводителят. Искам да сте наясно, че синът ви е сключил договор с мен, според който той е мой ученик и ще стане мой слуга. За неговата вярна служба аз, СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ, ще му се отплатя богато — ще го науча как да обрича душите на хората, като ги вкарва в прокълнатата паяжина от цифри, формуляри, правонарушения и репресивни мерки. Можете да видите и знака, с който съм го белязал.
Старецът хвана дясната ръка на момчето и посочи мастиленото петно на средния му пръст.
Обърна се към Мортън и изрече по-меко:
— Утре ще разгледаме някои аспекти на укриването на доходи, с цел избягване на данъчното облагане, неминуемо водещи към душевна гибел.
— Да, сър — отговори Мортън с готовност.
Счетоводителят изгледа още веднъж родителите и изчезна.
Няколко секунди цареше тягостно мълчание. После мистър Дий се обърна към жена си и каза:
— Е, това е. Момчето толкова иска да стане счетоводител, че аз не виждам смисъл да му преча.