— Може би.
Ли Юан изучаваше баща си и по неговата несигурност разбра, че това е ход, от който той не е щастлив, но който са го уговорили да направи.
Тангът гледаше встрани, впил мрачен поглед в най-отдалечения ъгъл на стаята, след това се извърна към сина си.
— Ван Хсиен беше добър човек, Юан. Силен мъж. Аз бях зависим от него. В Съвета той беше верен съюзник, мъдър съветник. Беше ми като брат. Смъртта на синовете му… много ни сближи.
Той поклати глава, после се извърна, изведнъж ядосан, една сълза се стече по бузата му.
— А сега Ван Та-хун е танг! Та-хун, в името на всички земни създания! Толкова слаб и глупав младеж!
Обърна се към Ли Юан; в очите му проблясваха яд и горчивина.
— Куан Ин да бди над всички ни! Това е лош ден за Седмината.
— И за Чун Куо.
Когато баща му си тръгна, Ли Юан стана и облече робата си, после прекоси стаята и застана до прозореца, гледайки осветената от луната градина. Както каза баща му, с тази смърт Седмината бяха станали много по-слаби. И все пак Ван Хсиен беше стар човек. Много стар. Този или някой друг ден щяха да се изправят лице в лице с последиците от неговата смърт, така че защо не сега? Ван Та-хун беше слаб и глупав, това беше вярно, но имаше още шестима други тангове, които да го водят и направляват. Нали в това беше силата на Седмината? Там, където един падне, ще се изправят Седмината. Така беше. Така щеше да е винаги.
Той се обърна и сведе поглед. Там, на ниската маса до прозореца, лежеше лъкът му, изящните му извивки сребрееха на лунната светлина. Наведе се и го вдигна, допирайки за момент до бузата си хладната замъглена дървена повърхност. След това внезапно го завъртя, лъкът внезапно се озова на кръста му, тетивата бе изпъната, сякаш готова да пусне стрелата.
Той потрепери, после, поглеждайки назад, почувства, че все още расте.
Дълго време не беше мислил за това, но сега мисълта ясно се открои в съзнанието му, паметта му беше като стрела, пусната назад в годините. Той се видя осемгодишен и как седи до Фей Йен на ливадата край езерото. Можеше да усети слабия, сладък мирис на жасмина, да види бледото кремаво на ръкава й, да почувства още веднъж тръпката, която премина през него, когато тя в движение леко докосна коленете му. Срещу тях седеше брат му, Хан Чин, обутите му в ботуши крака напомняха на две млади фиданки, вкоренени в земята, ръцете му уверено почиваха върху коленете му.
Ван Со-леян… Да, сега си спомни. На Фей Йен й бяха разказвали за Ван Со-леян — как го хванали в леглото на баща му. Бил на десет години. Само на десет години, а вече хванат с момиче в леглото на баща си!
Ли Юан се намръщи, после преглътна. Устата му внезапно беше пресъхнала от спомена за това, как Фей Йен се бе смяла — не шокирана, а развеселена от историята. Спомни си как бавно се беше опипала, как бе погледнала в пазвата си, преди да повдигне подканващо вежди и да накара Хан да избухне в смях. Фей Йен. Жената на брат му. А сега — негова годеница. Жената, която ще е негова съпруга само след седмици.
А Ван Со-леян? Да, всичко това имаше някакъв смисъл. Спомни си как Ван Хсиен беше осъдил на заточение най-малкия си син, бе го изпратил в немилост в плаващия си дворец, отдалечен на 100 000 ли от Чун Куо. И там момчето беше останало в продължение на една година, като единствената му компания бяха личните телохранители на танга. Една година. Това беше дълго, много дълго време за толкова енергично дете. Сигурно му се е струвало като вечност. Може би достатъчно дълго, за да бъдат прекъснати и последните тънки нишки на обич и синовно уважение. Каква ли горчивина трябва да се е породила у момчето, каква ли омраза към държащите го в плен.
Ли Юан погледна към лъка, който държеше в ръцете си, и силно потрепери. Този ден, прекаран с Фей Йен. Това беше денят, когато беше проведено състезанието по стрелба с лък — денят, когато тя беше позволила на брат му да спечели. И само два дена по-късно Хан Чин бе мъртъв, а тя — вдовица.
Той потръпна, после я видя как се усмихва и наклонява главата си, показвайки малките си, съвършени зъби. И се по-чуди.
Сун Ли Хуа, вътрешният шамбелан, стоеше до вратата и наблюдаваше как лекарите правят оглед на тялото. Той вече бе дал показания, седнал под светлините на камерите на службата за сигурност, докато мониторите изследваха виталното му тяло в търсене на някакви симптоми, показващи вероятни отклонения. Беше преминал през този тест и сега само едно нещо стоеше между него и успеха.
Видя ги как тихо обсъждат нещо помежду си, после Фишер се обърна и тръгна към него.
— Изследването е готово, управителю Сун — каза той с лек поклон. — Хо йе е било чисто.