— Божичко! — каза Фишер, гледайки пред себе си. — Къде са те сега?
Ван Со-леян се изпъчи, ядно попипвайки раната си.
— Там, където ги оставих. Не мисля, че ще стигнат далече.
Фишер се обърна и погледна към лекарите.
— Бързо! Елате с мене, чун цу! Трябва да спасим тези мъже.
Ван Со-леян се изсмя, странно гледайки брат си, и поклати глава.
— Направете, каквото трябва, капитане. Ще ги намерите там, където ги оставих.
Фишер се обърна и погледна към новия танг.
— Чие хсия, вие ще дойдете ли?
Ван Та-хун преглътна, после кимна.
— Разбира се.
Отвън в коридора срещнаха Хун Миен-ло.
— Значи ги открихте?
Фишер се поклони, след това погледна към Ван Со-леян.
— Принцът ги е открил в покоите си. По всичко личи, че ги е извадил от строя.
Хун Миен-ло се взря свирепо във Ван Со-леян, след което се извърна гневно.
— Да вървим тогава. Да видим какво ни е оставил принцът, нали така?
Ван Со-леян седеше на табуретката в стаята, докато лекарите превързваха раната на врата му. Точно срещу него Фишер се суетеше в банята, разглеждайки внимателно двата трупа.
— Защо? — отново го попита Хун Миен-ло, почти заплашително наведен над него. — Защо ги уби?
Той погледна нагоре, без да обръща внимание на Хун Миен-ло; очите му пронизваха по-големия му брат.
— Те бяха опасни. Убиха баща ни. Какво би ги спряло да убият и мене?
Леко се усмихна, после погледна към банята. Видя Фишер да се изправя, да се обръща и отива към прага. Беше претърсил дрехите на мъртвите, сякаш проверяваше дали не са откраднали нещо.
— Къде са? — попита Фишер, гледайки право в него.
Ван Со-леян се втренчи в него, объркан от дързостта му.
— Кое къде е? — гневно попита той и потрепери, когато докторът пристегна превръзката плътно около раменете му.
— Ушите — отговори Фишер, докато влизаше в стаята.
— Ушите? — късо се изсмя Ван Со-леян.
— Да — каза Фишер, срещайки погледа на принца. — Ушите, господарю. Къде са ушите на великия танг?
Принцът рязко стана от табуретката, блъскайки настрани Хун Миен-ло; широкото му и кръгло като месечина лице беше изпълнено с недоверие. С големи крачки тръгна и застана пред Фишер, взрян заплашително в него. Лицето му беше само на сантиметри от неговото.
— За какво намекваш, капитане?
Фишер коленичи, наведе глава.
— Простете ми, господарю. Не намеквах за нищо. Но убийците са взели ушите на баща ви, а от тях няма и следа.
Ван Со-леян замръзна за секунда, напълно озадачен, после се извърна и погледна право в брат си.
— Истина ли е това, Та-хун?
— Чие хсия… — напомни му Хун Миен-ло, но Ван Со-леян не му обърна внимание.
— Е, братко? Истина ли е?
Ван Та-хун наведе глава пред буйния и ожесточен поглед на по-малкия си брат. Кимна.
— Вярно е.
Ван Со-леян си пое въздух на пресекулки, след това отново се огледа наоколо, изведнъж цялото му държание стана някак си дръзко, очите му предизвикваха всеки един в стаята да му се противопостави.
— Тогава се радвам, че ги убих.
Хун Миен-ло се взря за момент в принца, удивен от избухването му, после се извърна и погледна към Ван Та-хун. Контрастът беше очевиден. Бяха като тигър и агне. И тогава разбра. Ван Со-леян беше решил да бъде убит баща му. Да! Като го наблюдаваше сега, той вече знаеше със сигурност. Сун бе имал достъп до танга и достатъчен мотив, но единствено Ван Со-леян би проявил волята — и истинската смелост — да извърши деянието.
Той си пое дъх. Погледна на принца с нови очи. След това, почти без да се замисля, пристъпи напред и склони глава с уважение, предназначено за него.
— Моля ви, принце, седнете и си починете. Вие нямате никаква вина. Направихте това, което трябваше. Убийците са мъртви. Няма нужда от повече разследвания.
Ван Со-леян се извърна с лице към него, по устните му пробягна усмивка. После погледна към Фишер и лицето му отново придоби каменно изражение.
— Добре. Тогава изнесете оттук телата на тези долнопробни животни и ме оставете на мира. Трябва да поспя.
Част I: лятото на 2206 г.
Изкуството да се води война
„Дори и врагът да е многоброен, можем да избегнем сражението с него. Планирайте нещата така, че да разкриете намеренията му и вероятността те да успеят. Предизвикайте го и изучете принципа, по който действа или пасува. Принудете го да се разкрие, за да откриете уязвимите му места. Внимателно сравнете противниковата армия със собствената си, така че да узнаете къде силата й с над необходимото и къде — недостатъчна.“