— Ако това е някакъв механизъм… — започна Гезел.
Но Де Вор поклати глава.
— Попитахте ме какво доказателство имам в подкрепа на моите намерения. Е, добре, в този пакет ще намерите човешко ухо. Ухото на последния танг на Африка, Ван Хсиен.
Чу се ахване от страна на седящите около масата, Гезел обаче запази самообладание. Той не докосна пакета.
— Половин карта и едно ухо. Това ли са единствените ви акредитиви, ши Търнър? Картата може да е на което и да е място, ухото — от който и да е човек.
„Сега той просто играе — мислеше си Де Вор. — Впечатлява другите с това, колко е мъдър и предпазлив. Защото той най-малко би трябвало да провери картата и така да разбере, че тя е на арсенала на службата по охрана в кантон Хелмщат. Същото е и положението с ухото. Той знае много добре колко лесно се проверява автентичността на кой да е генетичен материал.“
Де Вор реши да окаже натиск.
— Възможно е. Но вие не мислите така. Вероятно ви е интересно как съм се сдобил с тези неща.
Гезел се изсмя.
— Може би вие сте крадец, ши Търнър.
Де Вор не обърна внимание на оскърблението, но го запомни. Щеше да си отмъсти за това.
— За ухото е лесно да се обясни. Аз организирах убийството на Ван Хсиен.
Смехът на Гезел стана по-твърд, показа ясно неверието му към тези думи.
— Тогава защо идвате при нас? Ако толкова лесно сте осъществили убийството на един танг, тогава какъв интерес представлява за вас такава — той насмешливо се огледа, — дребна риба като нас, Пин Тяо?
Де Вор се усмихна.
— Дойдох тук, защото войната навлезе в нова фаза. И защото мисля, че мога да ви се доверя.
— Да ни се доверите? — Гезел го изучаваше внимателно, търсейки сянка от ирония в думите му. — Да. Вероятно можете. Но можем ли ние да ви се доверим, ши Търнър? И дали изобщо трябва да си помисляме за такова доверие? Всъщност какви са истинските ви мотиви да дойдете тук днес? Дали наистина е както вие казвате — да се съюзите с нас, за да разгромим Седмината? Или просто искате да ни използвате?
— Искам да споделя с вас това, което знам. Искам да се боря рамо до рамо с вас. Ако това означава да ви използвам, то тогава — да, искам да ви използвам, ши Гезел.
Изненадата на Гезел беше явна.
— Откъде знаете името ми?
Де Вор открито срещна погледа му.
— Пиша си домашните.
— Тогава със сигурност знаете, че не работим с други.
— Обикновено не го правите. Но това време отмина. Вие понесохте съществени загуби. Имате нужда от мене. Точно както и аз имам нужда от вас.
Гезел сви рамене.
— А защо ви е да се нуждаете от нас? Да не би поддръжниците ви Отгоре да са излезли от играта, а, ши Търнър?
Той се престори на изненадан, но предварително знаеше, че Гезел ще зачекне този въпрос. Знаеше го, понеже самият той бе подал информацията на връзката си от средите на Пин Тяо.
Гезел се изсмя.
— Изяснете се, ши Търнър. Кажете ни истинската причина, поради която сте тук.
Де Вор пристъпи напред и изведнъж се обърна към всички тях, а не само към Гезел, знаейки, че по този начин може да постигне целта си.
— Вярно е. Войната ми отне много от онези, чиито средства подкрепяха дейността ми. Но освен това има и нещо друго. Нещата се промениха. Горе вече няма противоречия между тези, които държат властта, и онези, които искат да разполагат с нея. Конфликтът се разрасна. Както и вие вече знаете. Въпросът вече не е в това, кой трябва да управлява, а дали изобщо трябва да има управляващи.
Гезел отново седна.
— Това е така. Но каква е вашата роля? Вие заявявате, че сте убили един танг.
— Също така и министри и един от синовете на танг… Гезел се изсмя късо.
— Добре де, все едно. Но аз пак ви питам: защо да ви се доверявам?
Де Вор се наведе напред и постави ръцете си на ръба на масата.
— Защото трябва. Ако сме поединично, ще се провалим. Пин Тяо ще потъне в неизвестност или в най-добрия случай ще си извоюва бележка под черта в някой исторически документ като поредната малка, фанатизирана групировка. А Седмината… — той въздъхна тежко и се изправи. — Седмината ще управляват вечно Чун Куо.
Той не им даде нищо. Или, иначе казано, нищо реално или съществено. Както Гезел правилно бе подчертал, всичко, с което разполагаха, беше половин карта и едно ухо. Това, както и неприкритата му дързост и безочие да се осмели да почука на вратата им, знаейки, че те са безскрупулни убийци. Но по лицата им можеше да прочете, че почти бе успял да ги убеди.
— Разтворете пакета, ши Гезел. Вътре освен ухото ще откриете и нещо друго.