Еберт, който в този момент държеше таблата пред Хал Шепърд, се опитваше да се преструва на незаинтересован от обсъжданите въпроси, но като наследник на „Джен Син“, втората по големина компания в списъка Хан сен, за него беше изключително трудно да не се почувства органично свързан със съдбата на конфискуваните компании.
— Какво е това?
Еберт повдигна глава и погледна Шепърд.
— Това е ян сен, пролетен винен тоник, ши Шепърд. Ли Шай Тун ми заповяда да ви донеса чаша от него. Има добър възстановителен ефект.
Шепърд помириса чашата и погледна над Еберт, към стария танг.
— Мирише много силно, Шай Тун. Какво има в него?
— Коняк, као лян, мед, женшен, семена от японика и още много други неща, които са полезни за вас, Хал.
— Например?
Цу Ма се засмя и се изви, за да погледне Шепърд.
— Например гущер на червени точки, морско конче и изсушена човешка плацента. Всичките те са ужасно полезни за вас, приятелю.
Шепърд погледна Цу Ма за момент, после отново обърна поглед към Ли Шай Тун.
— Истина ли е това, Шай Тун?
Старият танг кимна.
— Истина е. Защо, това смущава ли ви, Хал?
Шепърд се засмя, по бледото му лице се появиха бръчки от смеха.
— Не, изобщо.
Той отново надигна чашата и отпи няколко големи глътки, след това потръпна и подаде полупразната чаша на медицинската сестра.
Цу Ма се изсмя изненадано.
— Това трябва просто леко да се посръбва, приятелю Хал. Ян сен е силно питие. Преди да стане годно за пиене, отлежава осемнайсет месеца. А това тук е най-доброто, с което разполага Шай Тун. Дванайсетгодишно.
— Да — каза Шепърд дрезгаво, през смях. Очите му бяха широко отворени и насълзени. — Сега разбирам.
Цу Ма погледа още известно време болния, после се обърна към Еберт:
— Е, майоре, как е болният ви баща?
Еберт направи дълбок поклон.
— Добре е, чие хсия.
Ли Шай Тун се наведе напред.
— Аз трябва да му благодаря за всичко, което той стори през последните няколко месеца. Както и за щедрия сватбен подарък, който днес направи на сина ми.
Еберт се извърна и отново се поклони.
— Това е голяма чест за него, чие хсия.
— Добре. Сега, преди да си тръгнеш, ми кажи нещо. Но честно. Ти какво мислиш, че трябва да правим с конфискуваните компании?
Главата на Еберт си остана сведена; не се осмеляваше да срещне погледа на танга даже и когато последният му задаваше такъв директен въпрос. Нито пък се остави да бъде подлъган от изискването за прям отговор. Той отвърна така, както знаеше, че би желал тангът.
— Чие хсия, мисля, че негово превъзходителство Цу Ма има право. Необходимо е да се успокоят онези Горе. Да се излекуват раните и да се премахне горчивината. С назначаването на управители ще се осигури стабилността на пазарите. Нещата ще продължат нормалния си ход и в списъка няма да има раздвижване, каквото продажбата на такива огромни предприятия несъмнено би предизвикала. А що се отнася до печалбата и изгодата, то здравината и сигурността на Седмината със сигурност е достатъчна изгода, нали? Само един дребнав човек би желал нещо повече.
Очите на стария танг се стоплиха от усмивка.
— Благодаря ти, Ханс. Благодарен съм ти за тези думи.
Еберт се поклони и излезе, пристъпвайки заднишком — знаеше, че му е разрешено да се оттегли.
— Свестен млад човек — каза Ли Шай Тун, след като Еберт излезе. — С всеки изминал ден все повече и повече ми напомня на баща си. Същата абсолютна прямота. Дясната ръка на Толонен. Когато навърши необходимата възраст, трябва да стане генерал. Той би направил от сина ми също великолепен генерал, не мислите ли?
— Отличен генерал — отговори Цу Ма, скривайки леките си опасения по отношение на майор Ханс Еберт. Тайните доклади за него му бяха разкрили малко по-различна картинка.
— Сега, след като вече сме сами — продължи Ли Шай Тун, — имам и други новини.