Той се разтрепери силно и я погледна, чертите му болезнено се изкривиха, ръцете му здраво се вкопчиха в нейните.
— Тази война ми отне всичко, Ми Фен. Всичко. Понякога си мисля, че тя ме остави кух, изпразнен от онова, което някога съм бил.
— Не… — тя споделяше болката му. — Не, господарю мой, не всичко.
Той пусна ръцете й и отново се изправи, извръщайки се от нея, с поглед, втренчен във вратата, която извеждаше към терасата.
— Това е най-горчивият урок — изрече той с жар. — Да можеш да завладееш света и пак да нямаш нищо.
Малката Пчела се сви и погледна надолу. Беше виждала господаря си в различни настроения, но никога такъв.
Тя се обърна, съзнавайки, че заедно с тях в спалнята има и някой друг. Това беше Сун Ли Хуа. Той стоеше на прага с приведена глава. В ръцете си държеше светлолилавата емайлирана купа, която Нежната Върба му беше донесла преди минути.
— Чие хсия?
Ван Хсиен се обърна внезапно, виждайки новодошлия и явно ядосан от прекъсването. После изглежда се овладя и бавно наведе глава. Погледна към Малката Пчела и я отпрати с принудена усмивка.
— Лека нощ, чие хсия — промълви тя нежно, отстъпвайки назад. — Дано Куан Ин те дари с мир.
Сун Ли Хуа остана там, след като момичето си беше тръгнало, съвсем притихнал, изчаквайки заповедите на господаря си.
— Влез, управителю Сун — нареди Ван Хсиен само след миг. Той се извърна, бавно прекоси стаята и тежко се отпусна на леглото си.
— Добре ли сте, чие хсия! — попита Сун Ли Хуа. Остави купата на малката ниска масичка отстрани на леглото и погледна нагоре към господаря си. — Да не би някое от момичетата да е направило нещо, което да ви е разстроило?
Ван Хсиен хвърли бегъл поглед на вътрешния шамбелан, сякаш почти не го разпознаваше, после гневно разтърси глава.
— Какво е това? — попита той, сочейки купата.
— Вашето приспивателно, чие хсия. Семена от лотос, смесени със собствения ви еликсир на живота. Трябва да ви помогне да заспите.
Ван Хсиен си пое въздух дълбоко и на пресекулки, след това се пресегна, взе купата с една ръка и отпи. Лотосовите семена хо йе придаваха само малко от горчивия вкус — горчивината се засилваше от соления дъх на собствената му есенция „ян“ — неговата сперма. Но тази горчивина не беше неприятна. Той пресуши купата, после погледна Сун Ли Хуа и му я подаде празна.
— Ще ме събудиш в пет часа, нали?
Сун Ли Хуа пое купата и заотстъпва назад, като отново се кланяше:
— Разбира се, чие хсия.
Наблюдаваше как старият танг се обръща и пъхва крака между чаршафите, после отпуска глава на възглавницата, издърпва завивката и покрива раменете си. „Две минути — мислеше си той, — добрият доктор Юе каза, че ще трае само толкова.“
Сун Ли Хуа се извърна и спря близо до стаята, изчаквайки на прага, докато чу промяната в дишането на танга. След това остави купата на земята и извади от копринената си дреха ключ, протегна се и отвори някакво табло, вградено високо в рамката на вратата. То изщрака и се отвори, откривайки миниатюрна клавиатура и часовников механизъм. Той бързо набра комбинацията. Часовникът замръзна, две кехлибарни светлини се появиха в горния край на таблото.
Преброи до десет, след това докосна бутона с надпис „изхвърляне“. Изведнъж изскочи тъничка, прозрачна карта и падна върху поставката до клавиатурата. Той пъхна картата в джоба си, в страничното жлебче постави неин заместител и после натисна бутона „вмъкване“.
— Добре — кротко промълви той, затваряйки таблото и пъхвайки ключа обратно в копринената си дреха. След това извади чифт ръкавици от джоба си и пристъпи обратно в спалнята.
Шест етажа по-надолу, в най-далечния край на двореца, двама военни седяха в тясното помещение, предназначено за охраната, и разговаряха.
По-младият от тях, лейтенант, се извърна за момент от редицата екрани, запълващи стената пред него, и погледна към своя капитан.
— Какво мислиш, че ще се случи, Ото? Дали ще закрият всичките компании долу?
Капитан Фишер, командир на личната охрана на танга, погледна към него иззад бюрото си и му се усмихна.
— Волф, твоето предположение е толкова добро, колкото и предположенията на всички останали. Но едно ще ти кажа — каквото и да направят, ще си имаме неприятности.
— Мислиш ли?
— Да, а ти само помисли. Количеството притежавани активи е толкова огромно, че ако Седмината ги замразят, това определено много ще навреди на пазара. Ако обаче преразпределят цялото това богатство под формата на обезщетения, то тогава ще изникне проблемът кой какво ще получи. Много хора ще заревнуват или няма да са удовлетворени. От друга страна, не могат просто да ги върнат. Трябва все пак да има някакво наказание…