Лола стана от дивана, като свлече оскъдното парче шифон от раменете си. Беше изправена пред двама врагове в този процес. Единият беше Маркъс, който все още си мислеше, че ще я зареже. А другият беше Кейт Фокс.
Щеше да приеме пълната капитулация на Маркъс, но първо щеше да се наложи да изтрие съперницата си от лицето на земята.
Все още беше обута с токчетата си. Голото й загоряло тяло представляваше приятна гледка; обувките удължаваха краката й, подчертаваха издаденото й дупе и караха гърдите й да се подрусват. Тя се приближи бавно до Маркъс и постави ръцете си на раменете му, започна да го разтрива и размачква.
— Ммм… — Той въздъхна леко, с удоволствие. Допирът й беше уверен.
— Ти си работи, скъпи — измърка тя. — Няма да те притеснявам.
Лола се наведе над рамото му едва-едва. На екрана се виждаше диаграма с цифри, показваща данни за „Ел“, „Космополитън“, „Венити Феър“, „Инстайл“ и… „Лъки“.
Това беше една миниатюрна част от империята на Маркъс Броудър. Но вземаше надмощие.
Това трябваше да спре. Маркъс имаше нужда да се заеме с живота си, за да може Лола да се заеме със своя.
Тя се свлече на колене, а после застана на четири крака. Това привлече вниманието му. Той погледна надолу и се ухили. Тя почувства ръката му, която загали гърба й, докосна задника й и започна да я милва.
— Какво правиш, по дяволите? — попита той, но без гняв в гласа.
— Нищо — отвърна тя невинно. — Не ми обръщай внимание, Маркъс. Върши си работата. Приеми ме само като фон. Дори няма да ме забележиш. — После тя коленичи между краката му, разкопча ципа му и когато той замилва главата й, тя се залови за работа.
Деветнадесета глава
— Имам някои съмнения. — Тим Рейнълдс застана в заседателната зала на корпорация „Ейбрамс“ и огледа другите лица. Имаше някои, които не бяха изпълнителни директори, един пенсиониран съдия от щатския върховен съд, един икономист от Международния валутен фонд, както и бивш началник на отдела по сливания в известна градска банка и накрая основните фигури в ръководството — Тим Рейнълдс, Айрис Хоги и самият Дейвид, които седяха в единия край на масата. — Смятах, че правим рискован залог с това списание, че Кейт Фокс ще се държи странно. Но макар и да поехме някои рискове, заради които ни се наложи да се потрудим здраво… — Той се усмихна. — „Лъки“ се превърна в едно от най-известните имена сред списанията. Вече имаме имитатори. Като „Пейтриът“, които се опитват да наподобят смесицата от материали, но е по-дясно ориентирано. Харесва се в мрежата, но не се купува от будките. Давам му още три месеца. Друго такова списание е „Фол Репорт“ под управлението на Флор д’Амато. Мода с нотка злободневност.
Айрис Хоги изсумтя.
— Каква ти злободневност — нищо подобно! Флор никога не биваше да се мести от „Кюти“. — Тя се напери. — Не че можеше да се мери с продажбите на „Модел“ и „Бюти“…
— Малко са спаднали — обади се Дейвид Ейбрамс.
Другите го погледнаха. Ейбрамс рядко вземаше думата на заседанията на съвета. Той предпочиташе да слуша и след това да взема решенията почти самостоятелно.
— Така е — призна Айрис. — С около петнайсет процента.
— От коя дата?
Айрис се смути. Разбираше накъде бие Дейвид, всички го разбираха, но тя не искаше да го признае. Назова месеца.
— Точно тогава Кейт Фокс напусна „Кюти“, за да се омъжи за Маркъс. А назначените на нейно място редактори не постигнаха нейните успехи. Десет процента от читателите им са купували списанието само заради нейните статии. — Дейвид се усмихна леко. — Това е впечатляващо.
— Не можеш да докажеш връзката — тросна се Айрис.
— Не отричай — каза хладно Ейбрамс.
Айрис се чувстваше застрашена, но на него не му пукаше. С „Модел“ и „Бюти“ си вадеше хляба, но те от шест месеца не бяха вдигали продажбите си. Айрис все се оправдаваше с кризата, а изправена пред същите обстоятелства, Кейт бе постигнала страхотен успех.
Айрис се нацупи.
— Добре. Но сега положението е тежко за всички масови модни списания. Кейт се справя много добре — в пазарната си ниша.
— Колко бройки трябва да продаде още, за да превърне списанието си в масово заглавие? — попита Ейбрамс.