Това свърши работа. Над масата се възцари мъртва тишина. Жаки разбутваше картофките с вилицата си. Красивите й черти сега бяха сурови от гняв.
— Има ли друга? — поиска да узнае тя.
Той поклати глава.
— Не.
— Трябва да има, трябва да има, мамка му — изрече тя ядно. — Защо иначе ще ме изоставяш?
— Не съм ти изневерил. — Ейбрамс просто искаше вече да се махне. Мразеше тази част. Често излизаше с някоя жена няколко седмици повече, отколкото трябваше, само за да избегне това положение. Вечерите като сегашната бяха причината да предпочита неангажиращите връзки.
— Може би не тялом, но духом — сигурно има някоя жена, за която мислиш. Знам го, просто си личи.
— Нямам връзка с друга — избегна въпроса той.
— Не попитах това. — Тя се фокусира върху слабото му място, избора на думи, като с лазерен лъч. — Коя е тя? Коя харесваш?
— Няма значение — вдигна рамене той. — Тя не се интересува от мен, каза ми го. Не е въпросът в това. Въпросът е, че ние с теб не си подхождаме, Жаклин, във всеки случай не и като любовници.
— Виждаш ли? — Тя направи бурен жест и очите й заблестяха триумфално. — Току-що го призна. Има друга. Заслужавам да знам коя е. Унижаваш ме пред всички тези хора.
— Това не е унижение. Водим приятелски, цивилизован разговор. Като възрастни.
— Коя е тя? — изписка Жаклин. — Искам да знам!
Сега вече всички ги зяпаха. Ейбрамс забеляза, че управителят се двоуми дали да отиде при тях. Дейвид Ейбрамс беше важна персона, играч, половин знаменитост, но заведението им беше пълно. Той преглътна с усилие. Никой не искаше да бере срама да бъде изхвърлен от един от най-елегантните ресторанти на Манхатън. Когато се успокоеше, и Жаклин нямаше да го иска. Той трябваше да я спаси от собствените й реакции.
— Стига толкова — отсече Дейвид. — Няма да я обсъждам с теб.
Страните на Жаки почервеняха от ярост. Тъмните й очи се свиха във вид на цепки.
— Не съм глупачка — каза тя. — Знам точно коя е. Става въпрос за шефката ми, нали? Новата жена чудо в списанията. Твоята женска версия отпреди десет години. Тя е Кейт Фокс, малката мис Съвършенство. Реформираната златотърсачка.
Дейвид впери поглед в нея. Поривът да отрече беше силен, но Жаки беше права, със сигурност не беше глупачка. Бе разгадала манията му по Кейт. Колкото и да бе внимавал. Кейт беше толкова силна личност, Кейт беше наоколо през цялото време, той работеше с нея…
Освен това заедно с неудобството му растеше и собственият му гняв. През цялото време се бе стремил да е честен с Жаки. Каза й, че не желае обвързване. А сега тя правеше сцена. Защо му бе да отрича за Кейт, да лъже? Кейт беше проявила сила, стоейки настрана от него, и той смяташе, че това й е струвало нещо. Точно сега не искаше да отрича само за да омилостиви тази кучка, която се държеше така, сякаш го притежава.
— Така е. Но както ти казах, тя не се интересува от мен. — Той се обърна твърдо към сервитьора. — Сметката, моля.
— Да, сър — измънка мъжът.
Двама други сервитьори отнесоха пълните им чинии и първият се върна след секунди с апарата за кредитни карти.
Жаклин се бе изпъчила в стола си, взирайки се в Ейбрамс с разярен поглед.
— Разбирам — тросна се тя, докато мъжете се суетяха край нея. — Значи говорим за малката американка от Бронкс? Която вече има един брак по сметка зад гърба си. Не проявява интерес към теб значи — как пък не. Усетих, че има нещо между вас още първия път, когато говорих с нея.
— Нищо не си усетила. — Ейбрамс получи разписката си обратно. — Нека те кача на едно такси, Жаклин…
— О, тя е умна, и още как — рече горчиво. — Играе дългата игра с теб. Преструва се, че работи, докато не започнеш да й плащаш сметките. Мислиш си, че тя е твой огледален образ? Забрави! Още щом й предложиш, ще ти роди деца и ще се превърне в майка домакиня. Нима има нещо по-умно от това да поработиш известно време? А най-гениалното е, че тя използва мен за свое прикритие. И ти също. Вие двамата присмивахте ли ми се?
— Нищо не е имало между нас. — Какъв скапан кошмар. Ейбрамс се вгледа в Жаки. — Поканих я на среща, тя каза, че е невъзможно, край. Повече не мога да обсъждам това с теб. Тя ми е колежка.
— И аз ти бях такава — добави Жаклин. — Ще съжаляваш, кучи син такъв. Сама ще си намеря проклето такси. Кажи на шибаната си приятелка, че напускам. Повече няма да я правя богата. — И тя изхвърча от ресторанта, разбутвайки столовете на останалите вечерящи, докато вървеше.