Емили се изкиска. Да, Присила наистина изглеждаше по-зряла за възрастта си. Може би наистина щеше да стане дебела и отчаяна. Мисълта беше ободряваща.
— Но да си го кажем направо — аз никога няма да се харесам на гъзарите.
Кейт я изгледа проницателно.
— Ти не си създадена за гъзарите, Емили.
Емили повдигна вежди. Значи Кейт знаеше коя е тя? Това я изненада. Кейт я изненадваше.
— Не си създадена и за зъболекарите. Без да обиждам баща ти. Но очевидно мразиш Уестчестър, а и тук не ти харесва особено. А те се опитват да те набутат в някаква личност, каквато не си?
— Тогава каква съм? — Емили се наведе напред. Не бе получавала подобно внимание от години. Наистина започваше да харесва Кейт, колкото и красива да беше. Момичето умееше да наблюдава хората. Не говореше много, но попиваше информация като гъба. И преценяваше добре. Не харесваше Присила, а това би трябвало да е страхотно като за начало, нали?
— Не се обиждай — предупреди я Кейт. Разкошните й очи проблеснаха.
— Не ти обещавам — каза Емили, но й стана приятно да остроумничи. Кейт не я караше да се чувства безлична.
— Ти си интелектуалка. Класически академичен ум — от типа, който тези учители винаги твърдят, че искат, но не знаят какво да правят с него, щом се появи. Само че си също така нещо като бунтарка. Ти си бохема. Истински либерал. Всъщност си точно обратното на „зъболекарка в Уестчестър“. По-скоро те виждам като обитателка на артистично жилище в Трибека7, замесена в бурна любовна връзка с физик от МТИ8, или нещо такова.
Емили се опули и прихна на висок глас:
— Исусе!
— Богохулстваш? Ето че съм те разгадала. Бунтарка.
— Знаеш ли? Май наистина успя. — Емили седна по-изправено, през тялото й преминаха непознати усещания. Адреналин може би. Вълнение. Само докато разговаряше с Кейт Фокс, изпита чувството, че всичко е възможно — изумителни емоции, каквито никога не би повярвала, че ще я споходят. Може би никога нямаше да бъде модел, но това не я интересуваше. Кейт й показваше друга представа за това какво можеше да бъде Емили Джоунс — не се опитваше да я превърне в клонинг на Присила. А просто в една по-вълнуваща версия на самата нея. — Откъде прецени, че съм либерална?
— Не се вписваш в стандартните групи. Учиш, но съм те виждала да четеш романи в комикси, както и Керуак и Дъглас Коупланд9. Четеш „Ню Йорк Таймс“. Имаш дупка само на едното ухо, оставила си другата да зарасне. И беше редактор на училищното списание.
— Само един срок — намръщи се Емили. — После сестрите ми го взеха.
— Много ясно. Публикуваше статии за модерното изкуство и цензурата. Пусна фотография на гол модел. Писа за контрола над цените на наемите в града. Публикува обширна статия за хомосексуалните бракове. Това не са неща, на които биха се зарадвали в едно католическо църковно училище.
— Май си права.
— Обаче пък направи скапаното списание интересно. И това не може да не се отбележи, Ем.
— Ем ли съм вече?
— Защо не? Ще станем приятелки, нали? Две смахнати откачалки като нас? — изтъкна обезоръжаващо Кейт.
— Да — кимна Емили. — Ще станем. Не мога да повярвам, че никога преди не сме разговаряли.
Кейт сви рамене.
— Миналото си е минало. Да не го мислим.
— Е, кажи ми къде да кандидатствам.
— В Колумбийския университет10 или Нюйоркския университет11.
— Защото?
— Защото са в Манхатън. А ти трябва да си в Манхатън. Изкуството, журналистиката — всичко, което обичаш, е там. Всичките дебели и лъскави списания са там. Седмицата на модата е там. Телевизията. Добре, няма холивудско кино, но има независимо кино, снимат много такива филми в града. Освен това получаваш професорите по хуманитарни науки, музеите, Метрополитън опера. Ще ти хареса там, Ем, ще летиш с разперени криле. Може би Колумбийският е по-доброто училище.
11
Частен изследователски университет, разположен в Ню Йорк, с основен кампос в Манхатън. — Б.пр.