Выбрать главу

Тя облиза устни. Той беше безмилостен, напълно прям.

— Да — промълви тя.

— Каниш ли ме у вас? Бъди категорична, Кейт. Писна ми от игрички.

И така, тя се предаде — всичката болка и целият страх се изпариха и тя пое риска.

— Да, ела, искам да те видя. — Смесица от радост и страх се надигна у нея и Кейт с изумление усети, че очите й са се насълзили.

— Това е хубаво — отбеляза Ейбрамс и тя чу дълбокото удовлетворение, триумфа в гласа му. — Добро момиче. Не мърдай от там. Идвам след двайсет минути.

Докато го чакаше, Кейт едва не се побърка. Крачеше из апартамента си, чудейки се дали да се преоблече, да се гримира повече, да направи нещо, да си сложи халат…

Но нямаше време. Във всеки случай тя не беше типът, по който си падаше Ейбрамс. А и всъщност бе прекалено нервна, за да взема каквито и да е решения. Стомахът й се обръщаше от страст и очакване, дланите й се потяха, сърцето й препускаше…

Едва имаше време да изпие чаша студена вода в напразен опит да се успокои. И след това той дойде и се разнесе звънът на звънеца…

— Качвай се. Аз съм в 10 Е. — Кейт натисна копчето и го пусна в сградата. Господи! Най-доброто, което можа да направи, беше да изуе ботушите си. Сега беше боса, облечена в стегнат клин, който не оставяше нищо на въображението.

Но какво от това. Той и бездруго бе видял всичко. Беше я обладал по гръб и по корем, беше я накарал да увие здраво краката си около него — като борец — в отчаяната си нужда да го усети по-навътре в себе си. Беше видял гърдите й от всеки възможен ъгъл, беше ги докосвал, милвал, целувал… той се бе наслаждавал на всеки сантиметър от тялото й, сякаш го притежаваше, сякаш тя вече беше негова…

Да, Ейбрамс беше прав. Кейт не бе забравила онази нощ. Опита се, но се провали с гръм и трясък. А сега той идваше при нея.

Тя закърши пръсти. И после се почука на вратата.

Кейт отвори. Той носеше тъмен костюм, същия, с който го бе видяла за кратко в офиса преди часове. Дори тогава сърцето й бе забило малко по-учестено.

А сега то беше напълно извън контрол.

Тя погледна надолу. Дейвид държеше малък куфар в едната си ръка.

— Нося си несесера — обясни той. — И дрехи за преобличане.

— Ясно — прошепна тя.

Това беше. Той се бе подготвил, щеше да остане. Щеше да преспи у тях. Адреналинът я завладя.

Ейбрамс повдигна вежди.

— Може ли да вляза?

— О. Разбира се. Абсолютно. — Кейт се изчерви и се отмести встрани. Той се приближи към нея, затвори вратата след себе си, остави куфара. После разтвори обятията си, прегърна я и я притегли към себе си, успокоявайки я като плашлив кон.

— Ето — каза той, като постави едната си ръка върху разтуптяното й сърце. — Всичко вече е наред. Тук съм. Всичко ще бъде наред, Кейт. — Целуна я лекичко — просто една нежна целувка, обещание за повече. — Ще бъде страхотно.

Тя се развълнува. Почувства се слаба от желание, от нужда. Коленете й се огъваха под нея, но силните ръце на Ейбрамс бяха там, притискаха я и я повдигаха. Той я целуна отново, по-решително, езикът му проучи устата й нежно, настойчиво. Кейт отвори собствените си устни да го приеме, усещането от целувката я възбуди толкова силно, че едва можеше да диша.

Останаха й сили само колкото да оформи една мисъл в главата си: Боже мой, влюбвам се в него…

Те се целуваха и стояха здраво прегърнати, докато постепенно тя започна да се успокоява и сърцето й забави ритъма си, нервността й се изпари и сега бяха само двамата заедно и светът се въртеше около тях.

Най-накрая той спря да я целува. Кейт леко отдръпна назад глава и вдигна пръсти, за да докосне устните си. С учудване.

Ейбрамс гледаше надолу към нея и погледът му я изгаряше.

— Погледни ме.

Тя повдигна глава за секунда, после пак я сведе. Сякаш желанието й бе изписано навсякъде по нея. Просто не можеше да срещне погледа му.

— Ще имаме много проблеми във връзката си, ако не можеш дори да ме гледаш в очите — каза той.

— Знам. Ще се опитам. — Тя погледна право към него и бузите й мигновено се оцветиха.

— Господи, колко си страстна — изуми се той. — В офиса не личи да ти е трудно да ме гледаш. Изобщо.

— Това е различно. — Споменаването на работата я стабилизира за момент. — Когато е по работа.

Той я целуна отново, но кратко, по устните и прокара ръка по гърба й.