— Да си поговорим по работа — предложи той. — Да ни се махне този въпрос от главите.
— Добре. — Кейт го поведе към малката си кухня. — Искаш ли кафе? Нямам кой знае какви марки.
— Ще ти поръчам кафе с канела — рече Ейбрамс. — Може би без кофеин. Късно е.
— Мога да направя. — Тя се зае да приготви кафето. Изпита удоволствие, че прави това за него, че му сервира по домашному, макар и нещо толкова дребно.
— „Лъки“ върви страхотно.
— Така е, нали? — съгласи се Кейт. Нямаше смисъл от фалшива скромност; скъсваше си задника от работа.
— Ти си роден талант. Но има две неща, които не са наред в картинката от моя гледна точка, и искам да ги оправя и двете.
— Добре — каза тя предпазливо.
— О, и Кейт? — Ейбрамс лекичко се усмихна. — За мен няма значение дали ще кажеш да, или не. Имам предвид, що се отнася до нашите отношения. Ще започна да излизам с теб. Така че няма правилен или грешен отговор.
— Хубаво. — Тя избра две чаши и взе захарта.
— „Лъки“ е собственост, от която корпорация „Ейбрамс“ притежава петдесет процента. Не се продава най-добре в сравнение с останалите ни издания и вероятно никога няма да надмине „Модел“ или „Бюти“. Но всички говорят само за него. Планът ми успя, ти отново привлече вниманието към издателския ми отдел.
— Дотук добре. — Тя му подаде едната чаша кафе.
— Тъкмо това е проблемът ми. Няма да стане по-добре. Освен ако не получа „Лъки“, цялото издание. Искам твоите петдесет процента.
— В никакъв случай. — Кейт бурно поклати глава. — Даже всъщност си мислех да поискам пари от банките и да направя офертата на теб. „Лъки“ е моя рожба…
— Знаеш ли какво? Искаш ли един урок?
Кейт вдигна рамене и се усмихна. Той се хилеше срещу нея. За пореден път. Дейвид Ейбрамс, издателската легенда, легендарният кучи син. Толкова адски арогантен и точно под носа й.
— Разбира се — предизвика го тя. — Дай ми един урок. Накарай ме да ти го продам.
— Какво, смяташ, че не мога ли? — Той скръсти ръце и я погледна с изписано на лицето си удоволствие. Кейт не можа да се сдържи; една малка точка от топлина започна да гори между краката й. Той беше толкова уверен, че ще спечели. И стомахът й се преобърна от вълнение, защото и тя смяташе, че е способен на това. Но нямаше да му се предаде, да го улесни. Някъде в дъното на душата си тя искаше да се противопостави на Дейвид Ейбрамс с всички възможни средства. Да се бори с него с всяка частица от силата и интелигентността си. И ако той се озовеше на върха, тогава щеше да го приеме.
— Да. Смятам, че не можеш — отвърна тя.
— Тогава трябва да разбереш, че „Лъки“ не е твоя рожба. Ничия не е. То е просто списание — едно списание.
— Списанието на приятелката ми Емили.
— Тя го е правела с удоволствие. Обичала е работата си. Но то пак е било само едно списание. След известно време тя щеше да го разбере. Емили беше социална активистка по сърце, точно както на теб списанията са ти страст. Тя щеше да промени попрището си и да се захване с политика. А ти ще започнеш да се занимаваш със списания, Кейт. Не само с едно.
— Продължавай — каза тя бавно.
— „Лъки“ беше началото. Щом успя да преобразиш това списание, длъжна си пред себе си да продължиш с повече от едно. Ние искаме изданието, за да стане то изцяло част от нашия отдел, луксозната звезда сред останалите ни списания. Трябва да ръководиш група от другите ни списания. Да откриеш дали разбираш съвременния американски издателски пазар. Имам издание за фитнес, готварско списание, имам дори библия за домакини за по-възрастните дами. Продажбите на тези три са стабилни. Дори Айрис твърди, че не може да повиши продажбите на „Модел“.
— Това са глупости — рече веднага Кейт. — Продажбите му са стабилни, защото тя не опитва нищо ново. Явно не й пречи посредствеността. Както и на теб всъщност.
Той вдигна ръце.
— Така че единственият въпрос е — готова ли си да продължиш напред? Притежаваш петдесет процента от едно, както стана ясно, много популярно имущество. Аз ще купя твоя дял. Той не е толкова ценен за никой друг купувач, защото е само петдесет процента, но за мен е придобивка от сто процента, която ще те направи богата.
— Богата?
Дейвид сви рамене с широка усмивка.
— Горе-долу. Принципно става въпрос за дребни пари. Но във всеки случай по-богата, отколкото си сега.