— Дребни пари — повтори тя.
— Четири милиона долара. И не се опитвай да преговаряш. Популярна си, но продажбите ти все още не са главозамайващи. Четири милиона е добра цена. Както казах, всеки друг може да купи само петдесет процента.
Кейт ахна от изумление. Не беше способна да се преструва на спокойна.
— Четири милиона долара?
— Да, мадам. Но продаваш списанието без уговорки. Аз получавам пълен контрол, редакторски и всякакъв. И тъй като компанията ми купува и самата идея на „Лъки“, за да подпомогнем издателския си отдел, ще има една твърда клауза в договора, според която няма да можеш да работиш за друга компания или да основеш своя за период от цели пет години.
— Това вече звучи сериозно.
— Аз не пилея милионите си, скъпа.
— Може би харесвам списания. Може би обичам да ръководя „Лъки“.
— Ето и втората част от предложението. Продаваш ми изданието и подписваш клаузата. Но получаваш нов живот в корпорацията. И това е сериозно. Ще те направя старши вицепрезидент в „Ейбрамс“. Позицията е на едно и също ниво с Айрис и точно под Тим Рейнълдс. Получаваш място в управителния съвет.
Кейт зяпна от изненада.
— Още дори не съм навършила трийсет години.
— Мислиш, че си твърде млада? Аз бях председател на управителния съвет, преди да стана на трийсет. Най-вече защото аз основах компанията. Работата ти ще бъде практична — да държиш редакторите ми на ниво. Искам малко от тази магия на „Лъки“ да се разпространи из другите ми издания.
— Айрис ще напусне — предупреди Кейт.
— Ами да напусне — отвърна веднага Ейбрамс. — Това е бизнес. Аз не пренасям пътници. Усещането ми е, че ти ще се справиш по-добре. — Той отпи продължителна глътка от кафето си. — Сделката е комплексна, госпожице Фокс. Продаваш ми списанието, подписваш клаузата, ставаш играч в моята компания. Най-лошото, което може да се случи, е да напуснеш и да си седиш на задника в продължение на пет години в компанията на само четири милиона долара.
Кейт се изсмя.
— Предложението си го бива, Дейвид.
— Значи го приемаш?
Тя махна с ръце.
— Да, разбира се, че приемам. Благодаря ти.
— Не ми благодари. Сделката е страхотна и за двама ни. Имам планове за издателския отдел и ти ще ми помогнеш да ги осъществя. — Той я видя да си топли ръцете около чашата с кафе. — Това ще го пиеш ли?
— Защо? — попита тя, отново обзета от нервност.
— Защото приключихме с бизнес делата, нали?
Кейт беше като замаяна.
— Но това е толкова важно нещо, такава гигантска стъпка.
— Да, така успяват хората в този свят. Колкото е по-голяма стъпката, толкова по-просто трябва да е вземането на решения.
— Ти така ли работиш?
Той кимна.
— Никога не се колебая в преценките си. Понякога може и да греша, но вземам решенията бързо и след това се придържам към тях. Ако опиташ нещо и то не се получи, значи е време да го промениш. А не да се тресеш от страх, докато решиш дали да изпробваш разни неща. Трябва да се довериш на интуицията си. Но стига толкова по този въпрос, да преминем към следващия.
— И какъв е той по-точно?
Той се огледа из кухнята.
— Яла ли си?
Кейт поклати глава.
— Нямам апетит — прошепна.
— Обикновено бих поспорил. — Той се приближи и я придърпа към себе си. — Не и днес обаче.
Кейт вдигна глава. Силните му ръце бяха около нея и я притегляха по-близо, успокоително, просто я държаха. Сърцето й отново препусна. Сега вече тя почти трепереше от желание.
— Това е различно, нали? — попита го.
Дейвид едва не се засмя.
— А ти как мислиш? Опитах се наистина. Опитах се да те превъзмогна. Доводите ти бяха толкова основателни. Това, че не си подхождаме, и онази работа с Маркъс…
Тя се скова, но той отново я целуна.
— Успокой се. Преодолях го. Никой не е идеален. Очакваме момичетата да са перфектни, но те не са. Ти работи изумително усилено, ти си независима жена. Познавам златотърсачките, скъпа. Познавам трофейните съпруги. Ти не си нито от едните, нито от другите. Ако беше, сега щеше още да си с Маркъс. А бог е свидетел, че той е по-богат от мен. Знаеш това, нали?
Кейт се усмихна широко. Облекчението, което изпита от думите му, беше невероятно. Все едно той се бе пресегнал и със силата на ръцете си бе повдигнал огромен камък от плещите й. Предишният й живот, грешките й — бяха заличени. Дейвид Ейбрамс й вярваше. Така че повече нямаше значение, дори всички други неженени живи мъже да не й вярваха. Той беше светът за нея. Не можеше повече да се бори с чувствата си, а и не искаше.