— Нямам нужда от никого. Имам повече от четири милиона долара — пошегува се тя.
— Както казах, това са дребни пари. — Той я целуна плътно по устните. — Ще стигнат за половината от къщата ни на плажа, какво ще кажеш? Не става въпрос за пари. А за нас. — Направи пауза. — Не мога да спра да мисля за теб. Това е всичко.
— Дейвид… Господи — каза тя. — Това означава всичко… ти означаваш всичко…
Той я вдигна в обятията си леко, без усилие, и я отнесе в спалнята. Кейт нямаше сили да се съпротивлява — едва можеше да помръдне. Ейбрамс я постави долу нежно, като съблече дрехите й и ги пусна на пода. Той самият не чака твърде дълго, преди да свали своите; все още облечен, се приведе над нея. Тя изстена, а усмивката му се разшири.
— Достатъчно дълго те чаках. — Хвана я за китките с всяка ръка и я прикова към леглото. — Така ли е, Кейт Фокс? Признаваш ли?
Тя кимна с въздишка.
— Да! Да, о, Дейвид…
Разлюляха я вълни на страст. Тя разтвори краката си, готова за него, и той се наведе, като я целуваше, смучеше, милваше, прегръщаше, докато накрая със замах се освободи и от собствените си дрехи. Кейт се повдигна към него и когато той я облада, тя беше толкова разпалена, толкова възбудена, че буквално не можеше да се сдържа и оргазмът й започна — безмилостен, разтърсващ, огромен, сладка стена от напрежение, която накрая, щом тялото й се изопна безпомощно под неговото, експлодира през нея, замъглявайки съзнанието й, свивайки света й, така че в него останаха само двамата с Дейвид. Той се движеше на тласъци в нея, викаше името й, докато най-после усещането утихна и тя целуваше и ближеше силните мускули на гърдите му, когато той я хвана по-здраво за гърба, изстена в блаженство и изригна в нея.
Двадесет и първа глава
Маркъс Броудър седеше отзад в лимузината си неподвижен като статуя. Гневът му към Кейт Фокс, към цялата тази скапана тъпа ситуация, се бе втвърдил като камък. В продължение на месеци само стоеше и я гледаше как жъне успехи с „Лъки“. Нямаше смисъл да се залъгва — тя се справяше много добре. Ако имаше редактор като нея в собствените си издания, досега те щяха да са станали сред най-популярните.
Ръката му се бе поколебала да натисне спусъка. Ейбрамс понякога се виждаше из града и явно чукаше онова италианско парче Жаки Молтрано, истинска кучка сред журналистките, която несъмнено беше фурия в леглото. През панталоните му премина тръпка само при мисълта. Но Лола беше по-добра и той можеше да я води навсякъде. Беше трудно да се общува с жена, която е способна да съсипе репутацията на половината от гостите на някое парти в Хемптън…
И все пак Жаки Молтрано беше с Ейбрамс. А не Кейт Фокс. Маркъс не я беше виждал по вестниците с никой мъж. Кейт стоеше в малката си кутийка. Той презираше липсата на амбиция, на въображение. Може би не си струваше да влиза в голяма корпоративна битка с Дейвид Ейбрамс. Притесняваше се да не би това да подскаже на хората, че е разтревожен, че Кейт Фокс го притеснява по някакъв начин.
Маркъс Броудър обикновено не се тревожеше за жени. Той просто ги забравяше и ги заменяше със свежа плът.
Само Кейт бе задържала вниманието му. С това, че сама изкарваше парите си. Че го затрудняваше да я забрави.
Днес чашата бе преляла. Той преглеждаше „Джърнъл“ отново и отново, но колкото и да четеше статията, тя си оставаше непроменена.
„Фокс се издига в корпорация Ейбрамс“, се казваше в заглавието. Отдолу с по-малки букви пишеше: „Магнатът и редакторката — тесни съдружници“.
От стомаха му се надигна погнуса, докато четеше и препрочиташе ужасните инсинуации. Поне не можеха да докажат нищо.
„Преди известно време Кейт Фокс бе приветствана като най-новата съпруга на титана в индустрията Маркъс Броудър. Светската дама не слизаше от страниците на пресата, като прическите и тоалетите й непрекъснато бяха обект на клюкарските рубрики и папарашките снимки. Но след преждевременния им развод Фокс се развихри в новото си амплоа — главен редактор на списание «Лъки», което тя наследи от съквартирантката си Емили Джоунс, загинала в катастрофата на «Метро-Норт» при Скарсдейл.
Изпаднало първоначално в тежко положение заради скъпо производство, високи дългове и недостатъчни продажби, «Лъки» изглеждаше като дребен бизнес, който клонеше към катастрофален край. Часове преди банките да обявят възбрана на кредитите й, Фокс успя да продаде половината от капитала си на корпорация «Ейбрамс». Безспорен е успехът, който Фокс постигна чрез нестандартното списание. С опияняваща смесица от лява политика, знаменитости и стил почти всеки брой се превръщаше в регионална или национална новина. Разрастването на списанието и популярността му на пазара бе събитието на годината…“