Маркъс изсумтя. Колко ли им бе платил Ейбрамс, за да публикуват тази скалъпена история? Това си беше чист пиар, дума по дума.
„Ето че идва и неизбежното второ действие. Днес корпорация «Ейбрамс» обяви покупката на останалата половина от капитала на «Лъки», прибавяйки цялата собственост към своя малък, но стабилен издателски отдел срещу четири милиона долара. Главният редактор Кейт Фокс също така подписа непоклатима клауза, според която за период от пет години няма да има право да работи за друга компания в рамките на цялата издателска индустрия. Израстването й в «Ейбрамс» продължава, след като Фокс напуска редакторската си работа в «Лъки», за да стане старши вицепрезидент в корпорацията. Тя вече ще ръководи не само «Лъки», но и още осем други издания, оставяйки само «Модел» и «Бюти» под прякото ръководство на Айрис Хоги. «Развълнувани сме — твърди магнатът Дейвид Ейбрамс. — Сега Кейт ще може да внесе този магически заряд и при другите, по-комерсиални, заглавия в групата. Вярваме, че пред нея се разкрива чудесно бъдеще».“
Нищо не се разкриваше пред кучката, освен ранно пенсиониране, скандал и неизвестност, помисли си разярено Маркъс Броудър. Той бе много ядосан на себе си, задето бе допуснал това да стигне толкова далеч. Не му оставаше нищо друго, освен да започне истинска война. Ейбрамс щеше да разбере какво се случва на този, който откаже любезна оферта от корпорация „Броудър“. Беше време да даде урок на новака.
„Но изглежда, че не всичко върви по мед и масло. Появиха се слухове, че дългогодишната ръководителка на най-печелившите заглавия на Ейбрамс Айрис Хоги е недоволна от бързия напредък на госпожица Фокс. Също така господин Ейбрамс и Жаклин Молтрано, звездната журналистка на «Лъки», са приключили романтичната си връзка. Остава да разберем как това ще се отрази на бъдещето на списанието…“
Броудър смачка вестника в ръцете си и го хвърли на пода на лимузината. Шофьорът му щеше да почисти по-късно. Маркъс бе свикнал да чистят след него. Само че точно сега в корпоративната джунгла щеше да му се наложи сам да се заеме с чистката.
— Откарай ме в главния офис — нареди той.
Дейвид Ейбрамс нямаше да разбере откъде му е дошло.
Кейт Фокс се събуди късно.
Дейвид го нямаше. За секунда тя почувства лека паника, когато погледна към празното място и смачканите чаршафи на леглото до нея. Сякаш всичките й страхове закипяха в стомаха й; сякаш той наистина беше прекалено добър, за да е истински, беше я използвал и бе избягал.
Бяха прекарали последните четири дни заедно. Любеха се и си готвеха един на друг. Разговаряха до късно през нощта. Той бе обявил придобиването на другата половина от капитала на „Лъки“ още на сутринта, след като бе отишъл у тях, и на нея й стана много приятно в редакцията, докато приемаше поздравленията на колегите си, които се здрависваха с него и невъзмутимо споменаваха разширената й роля „под ръководството на Дейвид Ейбрамс“.
Кейт обичаше работата си и точно сега обичаше живота си. И беше хлътнала до уши по Дейвид. Когато се будеше, присъствието му в леглото й, в сърцето й се възприемаше от съзнанието й като прекрасен сън, сякаш тя пак беше дете и всеки ден беше сутринта на Коледа. Може би за първи път изпитваше такова щастие след смъртта на майка си. Кейт не беше свикнала на радост, не и на такава чиста, пълна, истинска радост от сърце като тази. Тя не можеше да се отърве от натрапчивия страх, че е твърде хубаво, че не заслужава да е толкова щастлива, че всичко, в крайна сметка всичко, ще се разпадне с гръм и трясък.
И ето че сега се събуди и Дейвид го нямаше, за да я прегърне. Беше си тръгнал. Не се виждаше никъде. Познатите гласове започнаха да се надигат в главата й, черните пръсти на страха се плъзнаха около сърцето й…
Но след това видя бележката, оставена точно върху възглавницата му, и всичките тъмни страхове се изпариха като мъгла под изгряващо слънце. Тя я грабна.
„Добро утро.