Реших да те оставя да поспиш. Оставих ти нещо за закуска. Не закъснявай. Днес имаме съвещание на съвета, за да потвърдим повишението ти.
П.П. Мисля, че съм влюбен в теб.“
Кейт стисна късчето хартия. Завладяха я вълнуващи чувства — любов, облекчение, чисто ободряващо удоволствие. Тя изскочи от леглото и се втурна към душа, където се изми за около две минути, разтърка косата си с шампоан „две в едно“ и след трийсет секунди я избърса с хавлия. О, боже! Вече беше девет и половина. Тя извади любимия си костюм на „Версаче“ от черна вълна с вталена пола и сако във военен стил със златни копчета, добави тъмен чорапогащник на „Уолфорд“ и обувки на високи платформи на „Диор“. Мократа й коса беше атакувана с най-високата степен на сешоара и сресана с четка — не се получи като след двайсет и пет минути в салона, но трябваше да свърши работа. След това Кейт набързо постави крема си за лице на „Лаура Мерсие“, пудра „Шанел“ в комбинация със светли блестящи сенки в златисторозов нюанс на „Лореал“ и любимото си дръзко сребристорозово червило на „Шанел“. Видът й беше естествен, сякаш бе леко загоряла от слънцето, гладката й кожа и русата коса се подчертаваха от прецизната кройка на изцяло черния й тоалет, който тя съчета с малка черна чанта през раменете на „Матю Уилямсън“. Всяко друго нещо би дошло в повече; копчетата на „Версаче“ изискваха деликатност навсякъде другаде в тоалета.
Кейт провери вида си в огледалото. Идеално. Изглеждаше с години по-млада, отколкото беше. Макар че не бе сигурна дали това е хубаво точно на днешния ден.
Но всичко беше заради любовта, заради радостта, заради Дейвид Ейбрамс. Кариерата и любовният й живот се смесваха заедно в един прекрасен връх. Тя сияеше и знаеше, че това не се дължи на перфектен грим и на добре съчетана козметика или на блясъка за коса, с който завърши домашното си изсушаване.
Тя беше щастлива. Наистина щастлива. По начин, по който не бе се чувствала досега. Нито с Маркъс, нито с когото и да било от богатите момчета преди него. Беше влюбена — напълно, изцяло, до уши — влюбена в Дейвид Ейбрамс. Това бе риск, огромен риск, и може би нямаше да се получи — и работата й, и сърцето й, и всичко беше свързано — и беше страшна бъркотия, и беше приказно, и о, боже, помисли си Кейт, обичам, обичам, обичам живота си!
Нямаше време за закуска. Закъсняваше. Но надникна в кухнята, за да види какво й е оставил Дейвид.
Там, на плота, имаше препечено геврече с пушена сьомга и крема сирене, чаша прясно изцеден портокалов сок от деликатесния магазин зад ъгъла и охлаждаща се картонена чаша, на която той с маркер бе написал „канела“.
Кейт се пресегна и избърса сълзите, които се бяха събрали в очите й.
Нямаше време за това.
От тази сутрин беше главен изпълнителен директор. И я очакваха на работа.
Лола Валдес се обличаше много внимателно. Имаше достатъчно време за това — сутринта Маркъс едва бе останал, за да може тя да упражни оралните си умения върху него. Предната вечер той също си бе легнал разсеян и отчужден. Тя знаеше какъв е проблемът, без да се налага да пита. От предишния ден се носеха слухове, а и Маркъс снощи бе измърморил нещо по въпроса.
Кейт Фокс. Повишение. Старши вицепрезидент на конкурентна фирма. Когато сутринта Лола пусна компютъра си „Макбук“, лек и тънък като тялото й, тя се зае да прегледа „Уолстрийт Джърнъл“. Не че се интересуваше кой знае колко от списанието. Или от бизнес по принцип. Но това беше библията на Маркъс. Всичко, което трябваше да направи, беше да въведе името на съперницата си и получаваше цялата информация, която й бе нужна.
Защото Кейт, отдавна излязлата от живота му хубава малка Кейт Фокс, момичето без никакви пари, без произход — беше съперницата на Лола. Това бе ясно като бял ден. Маркъс се бе отскубнал бързо от ръцете на Лола тази сутрин, а повторният брак, дори за такава очевидно подходяща сексапилна кандидатка за мама като Лола, сега беше последното нещо на главата му. Въпросът на деня бе — какво можеше да направи тя за това?
Да положи повече усилия.
Кейт Фокс не го знаеше, но Лола Валдес от месеци я държеше на мушка.
Тя се спря на днешния си избор. Копринена рокля в кралско синьо от „Робинсън-Валънтайн“, ушита по поръчка за нея в добрия стар Лондон, заедно с много старомодни подхождащи й тъмносини копринени дълги чорапи, задържани в горната си част с дантелени жартиери от „Ла Перла“. Това бе съчетано с шотландска кашмирена жилетка с перлени копчета от „Мълбъри“ и дебел наниз на „Мапин енд Уеб“ от истински перли от Южно море с големината на топчета за игра, придружени от малки топчета осемнайсеткаратово злато с инкрустирани диаманти. Тя дори избра мъничка брошка от „Гарард“, марката бижута на английската кралица, представляваща нежно украшение от корал, смарагди и сапфири върху кръг от слонова кост. След малко щеше да се обади до долния етаж. Маркъс се бе съгласил да наеме козметичка на пълен работен ден, която пристигаше в къщата в седем и половина и обслужваше нуждите на Лола. Хелън щеше да гримира Лола — паролата на деня беше изтънченост — и тогава тя щеше да е готова за първата си среща.