— Значи там да кандидатствам?
— Не. Трябва да влезеш в Нюйоркския. Защото там ще бъда и аз — заяви Кейт с обезоръжаваща усмивка. — Имат по-добро финансово обезпечаване, по-добри стипендии, а и аз не мога да си позволя Колумбийския, дори да ме освободят от такса. Твърде много екстри и други такива. Освен това, макар Колумбийският да е от елитната лига, Нюйоркският е мястото да се учи изкуство. Там има филмова школа и моден дизайн и е пълно с творчески и свободомислещи личности. Мисля, че това е твоята съдба. Може да правиш филми или да станеш моден дизайнер. Нещо такова. И това е мястото, където ще намериш подходящия за теб мъж.
— Добре — каза Емили с облекчение, все едно се бе освободила от тежък товар. — Става.
— Просто така?
— Убеди ме. Звучи ми доста забавно, както го представяш. — Емили се протегна и избута на една страна останалите лъскави брошури. — И без това не исках да се занимавам с тези. Да напусна родния дом заради някакво място, пълно с кукли Барби и надути гъзари.
— Ако искаш приключения, Манхатън ти е под носа.
Емили се усмихна. Така си беше. Само на някакви си двайсет и пет минути с метрото, а всъщност съвсем различен свят. Тя погледна Кейт Фокс и изведнъж пред нея се разкри златно бъдеще. Изкуство, музика, бохеми с тъмни очи и лош характер. Свобода. И всичко това в компанията на добра приятелка. Обзе я прилив на благодарност. Тя подаде ръка и Кейт я разтърси.
— Радвам се, че дойде в библиотеката — призна Емили.
Трета глава
В колежа приятелството им се задълбочи. Родителите на Емили се примириха с Нюйоркския университет, макар баща й да се разочарова, че не е избрала Колумбийския и че е записала само хуманитарни науки. Но тя се обаждаше вкъщи три пъти седмично и се връщаше всяка неделя за обяд и те със задоволство покриваха таксата й за обучение и наема на малкия й апартамент. Кейт живееше при нея. Без да плаща наем.
— Красив е — заяви замечтано, когато Емили й го показа. Намираше се в центъра и се състоеше от две малки спални и една всекидневна с кухничка. Имаше огромно огледало над камината, боядисано по края с напукана златиста боя, неизмазани тухлени стени и прашни дървени подове, които му придаваха избледнял блясък, като някой парижки таван в хубава сграда. Кейт обичаше големите прозорци и високите тавани, които създаваха известен простор в малкото пространство. Банята беше миниатюрна, състоеше се само от душ-кабина, но мястото бе прилично, а и се намираше съвсем близо до университета; с всичките артисти, музиканти и банкерски милионери на Гринуич Вилидж пред прага им.
— Имаш си даже стая за гости.
— За гости ли? — премигна Емили. — Това е твоята стая. Ще живеем заедно.
Кейт се изчерви, необичайно смутена.
— О, не, Ем, не мога да си позволя този наем. Дори да е половината. Ще потърся някое евтино студио в Ред Хук и ще идвам с влака.
— Ред Хук? — Кварталът се намираше в Бруклин и беше сред най-дивите части на града. Но Кейт не можеше да си позволи друго с новата си работа в „Блумингсдейл“12, където вземаше смени на щанда за козметика, за да може да се справя с таксата за обучение. Имаше стипендия, но въпреки това трябваше да работи, за да се издържа. — Не ставай глупачка. Оставаш при мен. Няма да плащаш нищо — стига, нали сме приятелки.
Кейт въздъхна.
— Шегуваш се. Имам предвид — Ем, не мога да приема.
Сега бе ред на Емили да се изчерви.
— Трябва, иначе няма да остана тук. Моля те, Кейт. Родителите ми… Те искат да живея с някого, на когото имат доверие.
— Та аз дори не познавам родителите ти.
Емили подмина забележката.
— Видяха те на завършването, не помниш ли?
— Е, само се здрависахме.
— Това беше достатъчно. Те плащат наема. Имам предвид, че аз нямам работа, те ми покриват таксата и всичко. Не бяха доволни, че не искам да следвам стоматология. Но ме оставят да правя това, при условие че имам компания. Ти си ми съученичка… Разправяла съм им за теб — добави тя, посмекчавайки истината. Приятелството с бляскавата популярна Кейт Фокс беше главното нещо в живота на Емили Джоунс. — На татко не му пука, че няма да плащаш наем, той просто не иска да попадна в някоя лоша компания. Примерно да живея с манекенка, пристрастена към кокаина — схващаш ли? Ясно му е, че си на стипендия и че работиш. Разбираш ли, смята те за отговорна.
Кейт се засмя.
— Горкият ти татко.
— Ти наистина си отговорна в известна степен.