Обзе я възбуда. Тялото й потръпна, зърната й се втвърдиха. Тя се зарадва на подплънките на сутиена си, на дебелината на сакото. Спомените за онова, което Дейвид й бе направил предишната нощ, все още отекваха в тялото й. Тя го желаеше толкова силно. Прииска й се да може да превърти днешния ден на бързи обороти до края му, за да може по-бързо те двамата отново да се притискат в обятията си голи и топли…
Не сега, Кейт — смъмри се тя.
Щом седна в един от махагоновите столове към края на масата, вратата се отвори и една секретарка влезе с малък поднос, на който носеше кафето и кроасана й. Тя ги постави негодуващо пред Кейт.
— Благодаря — каза Кейт с рязка усмивка. Въобще не й пукаше. Изпита чувство за победа. Лъхна я топлият обилен аромат на канела — разбира се, че Дейвид имаше най-доброто кафе. И й напомни за него. След като разчупи кроасана и бързо го изяде, тя почувства стомаха и нервите си успокоени. Нямаше смисъл да седи изгладняла на първото си заседание…
— Добро утро. — Един висок як мъж влизаше в стаята. Кейт подскочи, тя го разпозна — рижава коса, петдесетгодишен.
— Господин Редсън? Радвам се да ви видя.
Подаде ръката си и той я стисна, усмихвайки се леко поради факта, че знаеха името му.
— Наричай ме Донал. Поздравления — каза той.
Вратата отново се отвори и влязоха още двама мъже.
— Господин Клейтън, съдия Роджърс — посрещна ги тя. — Приятно ми е. Аз съм Кейт Фокс.
Прочутият икономист и пенсионираният съдия я огледаха от горе до долу. Не можеше да се каже, че я приветстваха с хляб и сол, но поне никой от двамата не изрази някаква открита враждебност.
— Приятно ми е, госпожице Фокс — обади се съдията с дрезгав от прекомерна употреба на уиски и цигари глас.
Икономистът кимна и стисна ръката й. Кейт почувства как стомахът й леко се преобръща; пеперудите отлитаха. И тогава вратата се отвори отново и той се появи. Дейвид. Изглеждаше зашеметяващо в тъмния костюм, който подчертаваше подстриганата прошарена коса и гъстите му черни мигли. Той й се усмихна лекичко, като я видя, и двамата си размениха бързи погледи.
— Добре дошла, Кейт — каза той. — Познаваш Тим, Айрис и Рик, нали?
— Разбира се. — Тя кимна към Тим Рейнълдс — втория по важност в компанията; усмивката му беше равна като тази на Рик Джонсън. Айрис Хоги я поздрави с глас, който би замразил алкохол. Освен това тя беше облечена с бойна ризница — костюм на „Шанел“ в класическите нюанси от осемдесетте — червено и златно, с безцветен чорапогащник „Уолфорд“ и чифт високи обувки без закопчалки „Маноло“. От едното й рамо висеше малка дамска чанта „Сейт Спейд“. Тя тъкмо сваляше от ръцете си чифт кремави ръкавици от агнешка кожа, подплатени с кашмир. Кейт забеляза дребното лого на „Фенди“; Айрис Хоги очевидно беше дама, която се возеше в първа класа.
Всички седнаха. Донал Редсън се настани до Кейт. Напълно умишлено Айрис Хоги седна срещу нея.
— Да започнем подред. Първата точка от дневния ред днес е покупката на списание „Лъки“ и повишението на Кейт Фокс в член на съвета. Бих искал решението ми да бъде подкрепено на това заседание — заяви Дейвид. Без да гледа Кейт, той обясни доводите си пред борда. Беше кратък, решителен. Тя се развълнува от думите му. Боже, каква възбуда предизвикваха те у нея. Дейвид Ейбрамс беше уникален…
— Това е в общи линии — довърши той. — Въпроси?
— Четири милиона изглеждат солидна сума — промърмори Тим Рейнълдс — за ново издание.
— Но то предизвика истински фурор на пазара. Имаме нужда да стане част от запазената марка на „Ейбрамс“.
— Аз нямам проблем с това, че купуваш списанието — обади се Айрис. — „Лъки“ върви добре. Поне за нишата, която обслужва, разбира се. Но определено възразявам срещу повишението на Кейт Фокс за старши вицепрезидент на компанията.
Тя скръсти ръце и изгледа свирепо Кейт от другата страна на масата.
Кейт настръхна от обзелия я адреналин, но не каза нищо.
— На какви основания? — попита Дейвид. — Ти не повдигна подобно възражение на миналото съвещание.
— И тогава казах, че не съм доволна.
— Но не повдигна официално възражение — повтори той. — Какво се е променило?
— Това, че ти в действителност не се отказа от проклетата глупава идея. Мислех си, че най-малкото ще се консултираш първо с нас. — Айрис направи пренебрежителен жест. — Кейт досега е редактирала едно списание, в което смесицата вече си беше налице, когато тя започна работа. Успехът може да се дължи на късмет, на статиите на Жаклин Молтрано…