— Аз наех Жаклин — обади се Кейт.
— И тя напусна — отвърна й злобно Айрис. — Имаше клауза, даваща й това право, нали? Така че новата собственост на „Ейбрамс“ току-що изгуби звездната си журналистка. Ще се наложи „Лъки“ да се конкурира с новите й работодатели, които и да са те. Чувам, че Флор д’Амато й е предложила много по-тлъста оферта.
Кейт погледна към Дейвид, но лицето му беше безстрастно.
— Решението беше лично на Жаклин — каза тя. — „Лъки“ може да предложи още много.
— Странно е — продължи отровно Айрис. — Списанието още не се е доказало като „Модел“ или „Бюти“ — моите издания, които от дълго време се радват на стабилен интерес. Лудост е да те направим старши вицепрезидент. Ти не си на моето ниво или на нивото на Рик.
Рик Джонсън кимна, после улови погледа на Дейвид Ейбрамс.
— Тя е малко млада… няма опит — добави той нервно. — Но ако смяташ, че това е най-доброто…
— Значи и двамата ми старши вицепрезиденти са против — каза тихо Дейвид. — И то без предупреждение. Тим?
Тим Рейнълдс ги погледна един след друг.
— Мисля, че трябва да изслушаме и останалите членове на съвета.
Кейт погледна Дейвид. Лицето му бе невъзмутимо по начин, който тя не бе виждала преди. Беше като гранит. Под цялото си вълнение сега тя почувства тръпка на страх.
— Разбира се — прие Дейвид. — Съдия Роджърс?
Възрастният мъж отправи поглед към Кейт.
— Айрис, мисля, че преувеличаваш — рече без заобикалки. — Тази компания има нужда от свежа кръв. Като нея. Гласувам „за“.
— Толкова ли е просто? — тросна се Айрис.
Той вдигна рамене.
— Повечето неща са прости.
Донал Редсън кимна.
— Аз също. Още повече смятам, че корпорация „Ейбрамс“ има късмет, избирайки най-горещия продукт в индустрията. Сделката е добра. И не съм особено трогнат от устроеното нападение днес.
Икономистът Майк Клейтън вдигна рамене.
— Мисля, че Кейт Фокс е изключително талантлив редактор, но съм съгласен с Айрис, че няма опит. Доверявам се на преценката ти, Дейвид, затова няма да гласувам „против“ — но ще се въздържа.
— Интересно — отбеляза Тим Рейнълдс. Той погледна към Кейт и тя разбра по очите му, че ще бъде отрязана. — Изглежда, че това назначение — евентуално назначение — предизвиква смесени отзиви, Дейвид. Като твой главен финансов секретар и първи заместник смятам, че мой дълг е да се вслушам в по-опитните служители. Ще гласувам „против“. Кейт, ще се наложи повишението ти да почака до друг ден.
Кейт се вгледа в лицата на всеки един от тях. Очите на Айрис блестяха триумфално. Дори Рик Джонсън изглеждаше доволен. А Тим Рейнълдс я гледаше спокойно, цинично, сякаш тя бе някаква пречка, която трябва да бъде отстранена…
Това бяха три гласа. Срещу два. Унижението се надигна у Кейт. Сега тя беше богата жена, но без кариера, без страст. Съобщението за повишението й вече бе излязло в пресата. До обяд щеше да се е превърнала в посмешище. И за Дейвид беше срамно, че служителите му го предаваха и предизвикваха, осъзна тя. Той бе повдигнал въпроса предварително и никой не бе отправил тази заплаха — това беше ясно. Но в критичния момент те гласуваха против, противопоставиха му се и с нея беше свършено…
— Един момент. — Дейвид Ейбрамс вдигна ръце. Гласът му беше спокоен. Страховито спокоен. Кейт попи с очи държанието му, начина, по който се облегна в стола си, сякаш бе напълно отпуснат. Но гърбът му беше много изправен и тя усети онази хищническа част от него, онзи ловец, и тръпки на удоволствие, на желание, пробягаха по кожата й.
Тя внезапно разбра, че той ще я измъкне от това. Че ще я защити.
— Аз също имам право на глас.
— По традиция председателят не гласува в подобни случаи, Дейвид — възрази бързо Тим. — Когато волята на съвета е ясна.
— Но аз никога не съм следвал традициите — отвърна Дейвид Ейбрамс. — Още от колежа съм си либерален. Още когато основах „Модел“, Айрис. Аз го основах. Не ти. Ти ръководиш моето списание. В случай че си забравила.
— Сега не сме в колежа, Дейвид. — Тим се опита да се усмихне.
— Не сме. В заседателната зала сме. На моята компания. И аз съм член на този управителен съвет. Мога да гласувам. Гласувам „за“. Което прави гласовете три на три. И като председател имам решаващия вот накрая. Отново „за“. — Най-накрая той погледна към Кейт. — Добре дошла в съвета, Кейт. Радваме се, че си сред нас.