— Говори за себе си — извика Айрис Хоги. — Ако направиш това глупаво нещо, Дейвид, напълно ще ме унижиш.
— Гласувахме. Въпросът е приключен — отсече Дейвид.
— Тогава подавам оставка — отвърна Айрис. — Предполагам, че ще искаш да си изработя шестмесечното предизвестие?
Кейт потисна въздишката си на изумление. Айрис Хоги работеше за „Ейбрамс“ от цяла вечност. Тя беше легенда в бизнеса. Кейт погледна нещастно Дейвид, уверена, че е станала причина за всички тези неприятности.
— Изобщо даже — заяви спокойно Дейвид. — Приемам оставката ти, което ми спестява труда да те уволня. Кейт, поздравления. Вече си главен редактор на „Модел“ и „Бюти“.
Тя отправи поглед през заседателната зала към мъжа, когото обичаше, който беше толкова невъзмутим заради нея, толкова хладнокръвен, и й се прииска да отговори на отправеното й предизвикателство. Да бъде всичко, което той бе видял у нея. Както в спалнята, така и извън нея.
— Благодаря, Дейвид — каза тя. — Очаквам го с нетърпение. Мисля, че има редица промени, които можем да направим в стила и съдържанието и които би трябвало да вдигнат продажбите значително. Усеща се липсата на въображение, а модата не стои на място. — Тя погледна хладно към Айрис. — Трябва ли госпожа Хоги да е все още тук? Все пак подаде оставка.
Донал Редсън до нея рязко си пое дъх, но на лицето му се появи лека усмивка.
— Абсолютно си права — одобри Дейвид. — Приятно ми беше да работим заедно, Айрис. Желаем ти всичко най-добро в бъдещите ти начинания. Довиждане.
Той се облегна, докато Айрис се зае да събере документите пред себе си.
— Тези няма да ти трябват — каза Дейвид. — Те са собственост на „Ейбрамс“. Просто напусни, ако обичаш, и предай пропуска си на секретарката. Някой асистент ще събере всичките ти лични вещи и те ще бъдат изпратени с куриер до апартамента ти до един час.
— Не можеш да ми причиниш това! — изкрещя Айрис. — Имам право да изработя периода на предизвестието си!
— Предлагам ти отново да прегледаш трудовия си договор. — Гласът на Дейвид беше напълно неумолим. Кейт бе фиксирала погледа си в него и не можеше да го откъсне. — Айрис, ако не станеш от този стол и не излезеш през вратата в следващите трийсет секунди, ще извикам охраната да те изведе.
— Ти си един проклет кучи син, да знаеш — изсъска Айрис. Тя се изправи и погледна право към Кейт. — А ти си алчна курва. И ако целият свят все още не го знае, не се безпокой. Скоро всички ще научат.
Тя се обърна и изхвърча от стаята.
Останалите служители седяха като препарирани. Но Кейт не сваляше поглед от Дейвид. Той не изглеждаше ни най-малко обезпокоен. Беше спокоен, хладнокръвен.
— Тим — каза той.
Главите на мъжете в стаята веднага се вдигнаха. Усещаха проблем. Усещаха опасност.
— Има ли нещо, което би искал да ни кажеш?
Тим Рейнълдс се облегна в собствения си стол, подражавайки на движенията на шефа си. Очевидно нямаше да се предаде така лесно като Айрис.
— Нищо специално. Решението ти е ясно, Дейвид. Мога да го приема.
— Струва ми се интересно, че повдигна възражението си без предварително предупреждение.
— Имах време да обмисля въпроса — обясни спокойно Тим. — Това заседание ми се стори подходящият момент да изкажа мнението си.
— А беше ли подходящо да го обсъждаш с Маркъс Броудър?
Тим Рейнълдс пребледня като платно.
— Не съм го обсъждал — отрече той.
Кейт се опитваше да запази спокойствие с мъка. Дейвид Ейбрамс бръкна в папката пред себе си и извади два листа хартия.
— Това са данни за проведените обаждания от кабинета ти. Тази сутрин ми ги доставиха, около десет минути преди началото на съвещанието. — Той ги подаде към масата, като започна отляво, където беше съдията, който ги прегледа и ги подаде на следващия. Кейт също ги получи на свой ред. Обажданията на Броудър бяха оцветени с жълт маркер. Тя безмълвно ги предложи на Рейнълдс. Той отказа да ги поеме; те стояха на масата пред него като бели петна върху тъмното дърво, обвинително.
— Както знаете, господа, Кейт, Маркъс Броудър ни направи оферта за нашия дял в списание „Лъки“. Ние му отказахме. Преди няколко дни разбрах, че корпорация „Броудър“ вероятно възнамерява да купи публичните акции на нашата компания. Аз притежавам само четирийсет процента. Технически е възможно той да успее да превземе контрола над „Ейбрамс“. — Дейвид се усмихна тънко. — Следователно имам право да възразя срещу факта, че финансовият ми директор е разговарял с офиса на Броудър по повод решенията ми в съвета.