Ейбрамс стана на крака, заобиколи масата с бързи крачки и хвана Тим Рейнълдс за реверите.
— Не ме пипай! Не ме… — изпищя Рейнълдс, но Ейбрамс замахна с яката си ръка и стовари един силен, яростен удар в слънчевия сплит на Рейнълдс. Другият мъж се преви надве задъхан, насълзен, неспособен да говори.
— Дейвид… — обади се Кейт плахо. — Аз да…
— Да излезеш? Не. Не мърдай оттук. Трябва да си продължим заседанието.
Тя кимна.
— Ще те съдя — изпъшка Рейнълдс. — Ще те съдя, скапан негодник…
— Да, защо не се пробваш — съгласи се спокойно Дейвид Ейбрамс. — Цялото съвещание беше записано. Значи можем да пуснем в пресата записа с коментарите ти към Кейт и цял Ню Йорк ще разбере, че си боклук и женомразец, който не може да се бие като мъж и предпочита да изприпка със сълзи на очи при ченгетата. Можем да добавим това към обвиненията, които несъмнено ще повдигна за измама. Повярвай ми, мога да поема болката в пръстите, задето ударих такъв боклук като теб. Удоволствието, което изпитах, няма цена.
Рейнълдс се помъчи да си поеме въздух и изстена.
— Бъди мъж. Изправи се и излез от стаята. Или охраната ще те придружи до изхода. И не по начина, по който биха придружили Айрис. Имаш време, докато преброя до десет. Едно… две…
Стенейки и хленчейки, Рейнълдс стана. Той се бе дръпнал назад, далеч от Ейбрамс, който не бе мръднал от мястото си.
— Не! Тръгвам си. — Рейнълдс се запрепъва към вратата. — Винаги си бил такъв, Дейвид. Не знам защо се изненадваш. Трябва да помислиш за онова, което хората говорят зад гърба ти. Че си егоист и смахнат кучи син, истински кретен. Преди месеци щеше да зарежеш скапания издателски отдел… Нямаш никакъв план, никакви идеи. Това не е голяма компания и под твое ръководство никога няма да бъде. Не се вслушваш в съветите ми. Не слушаш никого… Всички ние ти служим като някакви принадлежности, като някакъв скапан персонал… Всъщност всичко се върти около теб, великия и могъщ Дейвид Ейбрамс, по дяволите.
— Когато бях двайсетгодишен, основах списание — рече тихо Ейбрамс. — Когато ти си бил двайсетгодишен, си ходел на лекции и си си водел записки. Когато станах на двайсет и една, наех първия си служител. Лорна Уилямс. Тя ми беше секретарка. Дадох й акции, защото прие работата при ниско заплащане, за да ми помогне. Пенсионира се преди шест години и струва три пъти повече от това, което ти представляваш. Така е, защото на двайсет и една ти си бил нечий служител на висока заплата. Знаеш ли какво, Тим? Това е Америка. Тези, които поемат рискове, получават наградите. — Той се усмихна хладно. — Защото рискът си има един недостатък. Трябва просто да го поемеш. Да нарушиш навика си на живот. За твое нещастие ти загуби. Махай се.
Рейнълдс, със зачервено лице, бе стигнал до вратата.
— Още не си приключил с мен — заплаши той.
— О, напротив. Всички приключихме с теб.
Вратата се отвори и двама яки охранители с фирмени униформи стояха там и чакаха.
— Няма нужда да го пипате — каза Ейбрамс. — Само се погрижете господин Рейнълдс да не се изгуби по пътя към изхода.
— Разбрано, сър — обади се единият.
Рейнълдс се обърна и отправи изтерзан поглед към Дейвид, но вторият охранител затвори вратата в лицето му.
— Леле — първи проговори съдия Роджърс. — Това е по-добро от телевизия, Дейвид. Трябва да ти го призная — знаеш как се прави шоу.
Ейбрамс се върна на мястото си и изпусна дълга въздишка. За миг Кейт го погледна измъчена. Отчаяно искаше да стане, да отиде при него, да го докосне. Но това беше бизнес и тя разбираше, че сега не може да го утеши. Щеше да му се наложи да се справи с положението, с всичко това.
Кариерата му, компанията му — той беше вложил живота си в тях. И сега светът му се тресеше нестабилно. Заради нея.
Затова тя се протегна към него по единствения начин, който й беше известен.
— Съдия Роджърс, Донал, Клейтън. Смятам, че това представлява една възможност.
Останалите лица около масата се обърнаха към Кейт. Тя изправи гърба си и каквото и вълнение да изпитваше в сърцето си, се опита да го превъзмогне. Сега не му беше времето. Искаше да покаже на Дейвид Ейбрамс, че тя си заслужава.