Искам да се изявя.
— Има имена, които можем да осигурим за женските списания. И бих искала да възложа големи нови корици за следващите броеве. Изхвърляме всичко, което не върви. Лично ще редактирам всички статии. Заедно със заместниците ми. Ще предложим изцяло нова визия във всички направления. Ще обявим, че се целим в бизнеса. „Модел“ и „Бюти“ имат отчаяна нужда от това. Ще заложим на новинарската история.
— Тук не може да се приложи същият подход като при „Лъки“ — обади се Донал Редсън. — Аз разбирам от бизнес, не от списания, но съм наясно, че не можеш да вземеш всички тези политически и обществени материали и да ги изсипеш в едно женско списание за мода. Освен ако не искаме продажбите да се сринат тотално.
— Не предлагам това. — Кейт почувства как ритъмът на сърцето й се забавя. Всъщност осъзна, че се чувства уверена, спокойна, вършеше работата си, действителната си работа. Защото беше добра. Беше родена за редактор. И Дейвид Ейбрамс току-що й бе предложил шанс да се изяви на голямата сцена.
И тя го обичаше заради това.
И щеше да оправдае доверието му.
— Ще се придържаме към същината. Тъкмо това направих с „Лъки“. То се справяше прилично, когато Емили за пръв път ме въведе в екипа. Аз просто взех душата на списанието и я изразих по начин, който би се продавал. Така че да вземем „Модел“. Как да направим от него любопитна за четене история? Какво може да го измъкне от обкръжението на „Вог“ и „Инстайл“? То стои в центъра, защото всъщност не може да се конкурира, няма какво ново да каже. Къде е нишата?
— Ти ми кажи — обади се Дейвид. Гневът вече го бе напуснал и върху лицето му играеше широка усмивка, истинска усмивка.
— Ще ми отнеме повече от една нова корица, за да разбера това. Засега искаме да започнем с голяма история. Това значи пиар. И начинът да го постигнем, е чрез размера. Много телевизионни токшоу предавания обсъждаха фотосесията на „Ел“, в която участваше модел с по-пълни и пищни форми. Темата беше за Америка, за анорексията. Можем да измислим нещо по-добро. — Идеята я завладя и думите й започнаха да се леят — с ентусиазъм и вълнение.
— Искам да сложим на корицата момиче, което носи размер 14. Или 16, ако е британка; техните размери са по-големи. Тя трябва да е гола. Ще я нагласим да позира като Ева. Със смокинови листа на гърдите и слабините. Или може като Венера в раковината си, ако намерим момиче с дълга коса. Ще го наречем „Истинската американка“. Ето ви подзаглавието. Право върху корицата.
Те я гледаха като хипнотизирани.
— О, и още едно нещо. — Кейт се усмихна; беше набрала скорост. — Снимката на корицата не трябва да бъде подобрявана чрез компютърни способи. — Това щеше да се случи за пръв път — корица, оставена без корекции. — И после из цялото списание ще спазваме тази тема. Никаква намеса в материалите. Целта е да се покаже на момичетата как модната индустрия ги мами, кара ги да се стремят към ниво, което на практика е непостижимо. Защото не е реално. Ще публикуваме статии за тийнейджъри и хранителни нарушения. Разкази от модели, пристрастили се към кокаина, за да останат слаби. Какво е да живееш на диета от диетична кола и цигари.
— Истинската американка. — Ейбрамс се ухили. — Мога да видя как темата се обсъжда в „Шоуто на Реджис и Кели“.
— Ще бъде още по-добре. Ще я видиш в „Шоуто на Опра“ — заяви Кейт. Сега тя беше самоуверена, ентусиазирана.
— Отзивът ще бъде огромен.
— Супер. Направи го! А какво ще кажеш за другите ни модни списания?
— При тях няма да мога да подходя от ъгъла с голямата новина, но ще предложа нещо, което би грабнало потребителя. Парите. „Вашата нова стая за сто долара — стил за без пари“. — Тя направи жест, все едно рисуваше във въздуха. — Драматични снимки „преди“ и „след“. И някаква нова рубрика: „Личен купувач“. Всеки месец избираме по една известна личност, даваме й бюджет, с който да преобрази една стая на някой от читателите. Примерно Анджелина Джоли взема хилядарка и осигурява на Айлин Уудс от Алабама нова кухня. Идеята със сигурност ще спечели популярност.
Мъжете кимнаха. Един-двама изправиха гърбове. Кейт почувства сила, най-неочаквано, усети собствения си талант, своята компетентност, сякаш заслужаваше да бъде тук, сякаш Дейвид Ейбрамс бе свършил добра работа, когато я бе избрал.
Беше главозамайващо.
— Да прегледаме другите точки от дневния ред — предложи Дейвид.
Когато закри съвещанието, Кейт стана, чувствайки се неловко. Тя заобиколи масата и се здрависа с мъжете там, прие поздравленията им. И накрая се изправи лице в лице с Дейвид.