Страстта й се зави в корема й като дим. Той я погледна. Лицето му беше неутрално, спокойно, но в очите му пращеше огън.
— Поздравления — каза той, стискайки ръката й. — Изпрати ми записки този следобед относно новите издания. И не разговаряй с пресата.
Тя кимна.
— Ясно.
Този дори и най-лек допир на ръката му върху нейната бе достатъчен за нея да се навлажни — тялото й се отваряше към него като цвете към слънцето. Но не можеше да ги остави да видят това, не можеше да остави другите членове на съвета да разберат. Първо трябваше да се докаже.
— Ще се видим по-късно — добави тя ведро.
Новият й кабинет беше един етаж под неговия. Поне нямаше да се налага да вижда Дейвид всяка минута, помисли си Кейт, като излезе от асансьора.
— Оттук. — Елегантна секретарка, на чиято табелка с името пишеше „Мийта“, я водеше през редица от открити офиси. Наоколо търчаха журналисти, закачалки с дрехи се бутаха напред-назад. Чуваха се шумни разговори, асистенти тичаха, разменяха се фотографии. От дясната страна, през стени от леко затъмнено стъкло, тя видя офисите на „Модел“ и „Бюти“; отляво беше „Хаус Стаил“ и три от техните други по-малки списания: музикалното „Саундчек“ и изданието за компютърни игри „Геймър Хевън“, сместени заедно с „Модърн Травълър“.
Врявата малко утихна, докато Кейт се придвижваше напред. Тя виждаше как разговорите спират, реакциите, когато пристигна.
— Това е кабинетът ви, госпожице Фокс. — Мийта отвори една врата в края на коридора.
Кейт ахна.
— Шегуваш се.
Не беше толкова голям като този на Дейвид, но почти. Същите прозорци от пода до тавана; огромни увеличени корици на женските списания; черно-бели фотоетюди на модели в съблекалня; големи плочки от полиран черен гранит; ъгловати снежнобели дивани и масичка за кафе с осветен плот от опушено стъкло. Бюрото беше издялано от масивен абанос и върху него имаше огромен монитор, а зад него — ергономичен стол. Отстрани Кейт погледна през една отворена врата към цяла баня; виждаше душ и тоалетка с огледало, покрито с лампички.
— Айрис обичаше да си оправя грима — обясни Мийта. Кейт погледна към една асистентка, която подсмърчаше и бършеше очите си, докато опаковаше кашони в единия ъгъл. — Това беше нейният кабинет, разбира се. Сега е ваш. Това е Силвия-Елис. Тя събира личните вещи на Айрис. Беше нейна асистентка.
Червенокосата хвърли убийствен поглед на Кейт.
— Ще ви оставя да се настаните — обяви Мийта, след което се обърна и излезе.
— Здравей — каза Кейт.
— Здравейте, госпожице Фокс — отвърна Силвия-Елис. — Трябва да ви кажа, че поисках да ме преместят. Айрис Хоги беше страхотна шефка.
— Колко дълго работи за нея? — попита Кейт неутрално.
Другото момиче отметна глава.
— Пет години.
— Като нейна асистентка?
— Да. И се грижех за нея по всякакъв начин — изтъкна гордо Силвия-Елис.
— Но тя не се е погрижила за теб — каза Кейт.
— Моля?
— Мисля, че ме чу. Пет години, а си все още асистентка. Виждаш ли, ако аз имах асистентка, която да се грижи за мен по всякакъв начин, щях да я повиша. Харесваш ли модата?
Момичето се премести от крак на крак, вперило поглед в нея. Очевидно смутено.
— Ъъъ… разбира се. Искам да кажа, че това е моята страст. Затова си обичах работата. „Модел“ е страхотно списание, а Айрис…
— То е било основано от Дейвид Ейбрамс. Айрис беше добър редактор. А аз искам да бъда страхотен редактор. И ще ми е нужна асистентка, която да прави повече неща от кафе. — Очите на Кейт затрептяха към коленичилото момиче. — Айрис ти е давала доста неща от шкафа с мострите, нали?
Силвия-Елис кимна.
— Откъде знаете?
— Защото си облечена с това изключително кожено сако на „Емпорио Армани“ от миналогодишната зимна колекция, с тази пола, която, мисля, е на „Патриция Пепе“ от Флоренция. А обувките ти са „Джими Чу“.
Момичето зяпна от изненада.
— Виждаш ли, аз също обичам модата. И знам, че и ти я обичаш. Но тя е нещо повече от носене на безплатни дрехи. Искаш ли да пишеш, да забелязваш популярните теми? Тогава трябва да се развиваш. А Айрис ти е запушила устата с „Прада“.
— Никога не съм мислила за това по този начин — призна Силвия-Елис.