Само защото корпорация „Ейбрамс“ носеше името му, той беше като женен за нея. Цялото му състояние беше в акции. Работеше по старомодния начин, като влагаше печалбите си обратно в бизнеса. Разрастваше компанията си, без да поглъща други. Не ползваше частни самолети и дори членовете на съвета му не летяха първа класа. Колко похвално… Маркъс се прозя. Типична грешка на новобранец. Трябвало е да обърне внимание на дребния шрифт в долния край на онези брокерски реклами по „Си Ен Би Ес“.
Стойността на акциите може както да се вдигне, така и да падне.
Беше време за разпродажба.
Телефонът на бюрото му иззвъня. Беше старшата му асистентка Оливия. Тя бе готина красавица, двайсет и осем годишна, завършила частно девическо училище, а после „Васар“, с лъскава кестеняво кафява коса, която носеше на кок, дълги до небето крака и страхотен чифт цици. Всички секретарки във фирмата му хващаха окото. Съществуваше негласна политика при наемането на служителките. Те трябваше да бъдат интелигентни и компетентни, но без хубав подскачащ балкон нямаха шанс да влязат през вратата. Маркъс бе известен с изискванията си. И разбира се, подборът му беше безупречен.
— Сър. — Той не насърчаваше фамилиарностите. Възбуждаше се, когато красиви жени бяха принудени да се държат почтително. — Не знам дали ще искате да приемете това обаждане…
— Кой е? След двайсет минути имам пресконференция — каза Броудър.
— Да, сър. Мисля, че донякъде има връзка. Обажда се госпожица Жаклин Молтрано. Тя работи върху голяма статия за „Уолстрийт Джърнъл“.
— За какво се отнася? — Броудър беше предпазлив. Не се хващаше на нищо друго, освен на рекламни автобиографични очерци. С „Джърнъл“ можеше да има неприятности.
— Статията е за бившата ви съпруга — госпожица Фокс.
— Не ме вълнува — тросна се той. По дяволите, колкото и страхотни цици да имаше Оливия, май щеше да се наложи да си ходи. Тъпата кучка не разбираше ли методите му на работа?
— Не, сър, статията вече е дадена за печат. Авторката твърди, че има доказателства за връзка между Дейвид Ейбрамс и госпожица Фокс… разполага и с данни за някои от бившите й приятели… пита дали може да ви потърси за цитат или коментар…
Той се ухили.
— Интересно. Връзка?
Наистина ли бе възможно Дейвид Ейбрамс да е толкова тъп?
Да купи капитала й в „Лъки“ за маса пари. Да я повиши немислимо. Да откаже такава щедра оферта за издателския си отдел…
Той си спомни набързо уменията на Кейт в леглото. Изпълнена с желание, гъвкава, винаги готова да го направят, с това изключително сексапилно тяло, което би възбудило и статуя. Но не беше чак толкова страстна, не толкова развратна. Не беше като Лола с нейния набор от креватни номера, които биха засрамили и парижка проститутка.
Тя заслужаваше ли си?
Този филм, тази картина. Не му излизаше от ума. Дали тя беше различна с Дейвид Ейбрамс? По-дива, по-разпусната? Дали в действителност го обичаше?
Маркъс сведе поглед. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от стискането на слушалката.
Какво значение имаше, по дяволите? Дейвид Ейбрамс току-що бе направил задачата му хиляда пъти по-лесна.
— Свържи ме с нея — каза той.
Дейвид Ейбрамс стоеше в коридора на офиса, загледан с копнеж към асансьора. Искаше да го повика, да слезе един етаж по-долу. Само един етаж. Да отиде да види Кейт, да види как се справя. Но не посмя. Щеше да е радиоактивно.
Кръвното му още беше вдигнато от съвещанието. Боже, каква бъркотия. Ядосваше се само на себе си, задето не бе забелязал по-рано накъде отиват нещата. Когато лешояди като Маркъс Броудър решаха да връхлетят неочаквано, не се отказваха и не те пускаха. Трябваше да предположи, че Броудър ще се опита да привлече на своя страна един или повече от неговите ключови хора.
Беше имал доверие на Тим Рейнълдс и това се бе оказало слабост. А в този бизнес доверието беше толкова полезно, колкото вчерашна първа страница. Той поемаше рискове, залагаше на себе си, на Кейт. Рейнълдс бе избрал лесния път. Колегите не бяха най-добрите приятели, каза си той.
Оставката на Айрис беше едва ли не облекчение. Тя вече не бе полезна. Тъпчеше на едно място. Налагаше се да си тръгне.
Асансьорът пристигна и той пристъпи вътре, натискайки копчето за приземния етаж. Няколко от основните акционери, фондови мениджъри с институционни дялове, вече бяха чули новината от неофициални слухове. Те искаха среща и Дейвид беше готов на такава. По-добре беше да удуши недоволството в зародиш.