Тя отметна глава.
— Аз съм съсредоточена — рече. — Това е различно.
— Няма значение, оставаш тук.
Кейт засия от радост. Нямаше смисъл да се преструва, че й е трудно да приеме. Тя обичаше Емили и щеше да живее в Манхатън. А и след като стипендията й покриваше таксата за обучение… тя веднага започна да харчи оскъдната заплата в главата си — малко прилични рокли, малко хубав грим, всички, купени със служебната отстъпка…
— Тогава ти благодаря, миличка — каза и гушна Емили в голяма прегръдка. — Толкова съм ти признателна.
Сделката помежду им беше негласна. Емили споделяше със съквартирантката си хубавите неща, които й даваха родителите й, както и знанията си и трудолюбието си. Тя помагаше на Кейт с оценките и домашните. А Кейт, славната и усмихната Кейт, освободена от ограниченията на гимназията, просто посипа над Емили малко от вълшебния си прах.
Не че Ем можеше да се мери с нея. Но тя и не искаше. Кейт с изтърканите си дънки, с лъскавата си руса грива, с тесните си пуловерчета и с елегантните си ботуши до глезена; момчетата се задъхваха край нея като кучета — всичките „мачо“ типове и богаташки синчета. А тя преминаваше от гадже на гадже като лазерен лъч. Ходеше на множество срещи; много от момчетата не стигаха по-далеч от целувка. Емили я наблюдаваше като научен експеримент. Те всички имаха пари, но Кейт никога не беше удовлетворена. Все едно преследваше някоя важна мишена, а синовете на адвокати и пластични хирурзи, заможните филмови продуценти с ергенските си апартаменти в Гринуич Вилидж или Горен Уестсайд — те просто не отговаряха на стандартите й.
Но Кейт се забавляваше. А Емили имаше чувството, че гледа филм. Приятелката й беше като английската кралица. Никога не носеше пари — винаги момчетата плащаха. Имаше и подаръци — бижута и цветя, шампанско на вечеря, ски екскурзии до Аспен. Кейт получаваше всичко с безгрижен смях, с целувка по бузата. Сърцето й обаче си оставаше крепост. Младежите се мятаха в него като разбиващи се в скала вълни. Но Емили не отчиташе нищо — никаква истинска любов, никаква страст.
Кейт никога не водеше момчета в апартамента им — това пространство беше свещено. Бащата на Емили би одобрил подобно поведение. А и доколкото виждаше Емили, тя рядко спеше с тях. Понякога, ако някое момче издържеше няколко месеца, Кейт склоняваше. Ако връзката имаше някакви изгледи да стане сериозна. Но малко се оказваха такива. Тя ревниво пазеше репутацията си и с минаването на годините в колежа имаше много момчета, но малко неприятни истории. Кейт Фокс не беше лесна. Тактиките на мъжете бяха легендарни: цветя, рокли, уикенд в селско имение в окръг Дъчис13, откъдето я вземаха с хеликоптер. Но тя се връщаше винаги с непокътнато сърце, оставяйки младежа разочарован.
Понякога Емили се чудеше как момчетата търпят отношението й. Но те явно таяха необяснимо възхищение към Кейт. Тя им се струваше нещо значително. И според слуховете все повече от тях искаха да опитат късмета си да бъдат Единственият…
Докато блестеше в центъра на вихрушката, Кейт не пренебрегваше най-добрата си приятелка. Тя настоя да промени Емили въпреки протестите й, така че най-лошата част от мързела й бе замаскирана; късата й кестенява коса беше подстригана на модерно каре, Кейт й намери няколко удобни костюма с панталони и даже — въпреки възраженията й — две рокли, впити в талията, които подчертаваха големите й гърди и покриваха задника и бедрата й. Докато Кейт всяка сутрин редовно посещаваше фитнеса, Емили засрамено се отправяше на обиколка из града. Така и не отслабна, но поне не напълняваше повече. А и Кейт не я караше да се чувства зле по отношение на тялото си. Научи я на основното в гримирането, дори й купи малък несесер с козметика.
— Съвсем просто е — обясни й тя. — Овлажняващ крем на „Олай“, нали? Не можеш да го сбъркаш. После фон дьо тен. Отнема десет секунди. Отива ти този нюанс на „Мейбълин“ — евтина, но хубава марка. Неутрални сенки. С нюанс на нещо като бисквитено.
— Добре — каза притеснено Емили.
— Не се паникьосвай, почти свърших. Ето и малко бронзираща пудра. Разнасяш по бузите като руж. Вместо руж. Няма начин да сгрешиш. Научих го от Боби Браун.
— Кой е той?
— Не той, а тя — завъртя очи Кейт. — Гримьорката? Виж, няма значение. Просто го използвай. С ето тази четка. Накрая можеш да сложиш малко спирала — удължаваща и водоустойчива. Всичко това струва по-малко от двайсет и пет долара, а ще го ползваш цяла година.