Мислите му се върнаха на Кейт, останала далеч над него сега в кабинета си, работеща по новите броеве на списанията му, приготвяйки нещо специално. Той бе започнал бизнес с нея, за да може да се измъкне от бизнеса заедно с нея — да укрепи позициите на издателския си отдел достатъчно, за да го продаде, и то за много по-добра цена, отколкото предлагаше Броудър. Но момчетата, които го чакаха във фоайето, нямаше да разберат намеренията му. Не и ако знаеха…
Слава богу, не знаеха. Никой не знаеше.
Че тя бе негова любовница. Повече от това, тя беше неговото момиче. Вече бе неговото момиче.
Ейбрамс помисли за Кейт и сърцето му леко подскочи. Кога точно се бе влюбил в нея? Беше страст от пръв поглед, това беше сигурно. Но той я бе пренебрегнал, смятайки я за събирателен образ на всичко, което мразеше у една жена. Алчна, продаваща се за пари…
Бе имала много да доказва.
И го бе направила. Каква звезда беше само! Каква богиня. Той толкова се гордееше с нея. Беше невъзможно да спре да мисли за нея, да се спре да върви след нея. В края на краищата чистата жизнена сила на Кейт Фокс бе надвила всичките му резерви.
Боже, помисли си Ейбрамс. Малко е да се каже, че се влюбвам. Влюбен съм до уши в нея. Мисля… мисля, че всъщност може да поискам да се оженя за нея.
Тя не беше ангел. По дяволите, нито пък той. Но онзи първи път, в кухнята му, когато тя му се бе разкрила и бе отворила сърцето си като цвете под слънцето, може би беше разбрал защо го е направила. През онзи ден нещо у него се размрази. Защото за мъже като него — богати и властни — винаги имаше момичета, нали така? Винаги хубави, гъвкави, секси девойки, толкова развратни или покорни, колкото се искаше от тях. Градът беше като супермаркет — можеше да си избере, която и да е. Но Кейт струваше колкото тридесет-четиридесет от тях. Тя беше смела и трудолюбива и малко объркана, и блестяща, и стилна, и егоистична, и несъвършена, и той беше толкова затънал вече, че едва можеше да разбере…
— Господин Ейбрамс.
Дейвид вдигна поглед. Имаше жена във фоайето на сградата му — тъмнокоса, със скъпа рокля, много впита. „Ерве Леже“, предположи една частица от съзнанието му. Дълбокото деколте излагаше на показ впечатляващи гърди. Гарвановочерната коса беше вдигната на кок; за малко да подскочи от изненада, когато я позна.
— Жаки? — попита той невярващо. — Какво правиш тук? Какво е това „господин Ейбрамс“?
Проклятие, как така си беше падал по това момиче? Плътно прилепналите дрехи, суровото изражение на лицето й, което иначе можеше да е толкова красиво.
— Тук съм в качеството си на професионалист — тросна се тя. — Точно в този момент по „Си Ен Би Си“ се излъчва интервю с Маркъс Броудър, който се обръща към твоите акционери. Той изказва предположение, че поставяш личната обида и яд пред интересите на компанията и цената на акциите си. Затова ли отказа на предложението му?
Ейбрамс се огледа за служителите от охраната. Защо не бяха предотвратили тази каша? Но ето че тя беше там, във фоайето на приземния етаж, и никой не я бе изхвърлил. Нямаше да е добре да се опита да го направи сега.
— Не. Можем да получим по-добра цена за списанията си. Броудър не ги оценява достатъчно високо.
— Според цифрите той е предложил девет пъти повече от печалбите ви. Което е страхотна цена по време на криза.
— Издателският ни отдел има още потенциал за развитие.
Жаки кимна и той леко се отпусна. Проста работа; можеше да се справи с нея.
— Днес сте имали бурно съвещание. Назначението на Кейт Фокс доведе до оставките на Айрис Хоги и Тим Рейнълдс.
— Кейт пое отговорностите на Айрис — отвърна спокойно Ейбрамс. — Относно господин Рейнълдс, няма да коментирам в този момент.
— Значи сте предали на тази извънредно млада жена, която наследи управлението на едно списание, ръководството над целия ви издателски отдел? Направили сте я член на съвета за сметка на двама дългогодишни уважавани служители?
Дейвид Ейбрамс се усмихна. Той погледна предизвикателно към Жаки Молтрано.
— Точно така. И това беше добро решение. Имам пълната увереност, че Кейт може да придаде енергия на един от основните ми отдели. Че може да повтори магията, която показа при „Лъки“.
— А имате ли пълната увереност, че тя може да придаде енергия и на вас, господин Ейбрамс?
Той застина.