— … че Кейт Фокс е тайна любовница на господин Ейбрамс. Тя е също така и бивша съпруга на Маркъс Броудър. Историята, публикувана в „Джърнъл“ днес, е достойна за сценарий на сапунена опера.
— Старшият редактор Айрис Хоги очевидно е била принудена да напусне след повишението от Ейбрамс на предполагаемата му любовница.
— А уважаваният главен финансов директор Тим Рейнълдс, служител от петнайсет години, също е подал оставка, очевидно в знак на протест срещу отказа на Ейбрамс да приеме солидната оферта от Броудър.
Лусия се усмихна в камерата, лъскавата й черна коса се спускаше край кремавата кожа на лицето й.
— Остава тепърва да разберем какви в крайна сметка ще са реакциите на инвеститорите и аналитиците.
— Всъщност след тазсутрешните снимки на господин Ейбрамс и госпожица Фокс, целуващи се пред апартамента й, чуваме, че един от хедж фондовете се готви да съди Ейбрамс на основание некомпетентно корпоративно ръководство, неправомерно назначение и измама — подсмихна се другият журналист.
— Определено съществуват прекрасни условия за битка за превземане на една от по-вълнуващите малки компании. Защото Маркъс Броудър обяви днес, че увеличава офертата си към всички акционери, като вече наддава не само за издателския отдел на Ейбрамс, а за цялата компания. Той даде ясно да се разбере, че промените в ръководството ще са задължителни. В случай че Броудър успее, Дейвид Ейбрамс определено ще е извън играта.
— А сега да преминем към другата голяма история — правителствените облигации. Застрашени ли са те, Лусия?
Кейт вдигна дистанционното и изгаси телевизора. Чувстваше се ужасно зле, чак й се повдигаше. В кабинета й със стъклени стени — старото владение на Айрис Хоги — служителите умишлено я избягваха с наведени глави и извърнати погледи. Уж се намираха в редакция на списание. А сякаш бяха в морга.
Тя се приближи до прозорците. Долу на улицата ясно се виждаше малката група журналисти, струпани на тротоара. Имаше и един-два снимачни екипа. Тази история допадаше на всички — от клюкарски хроникьори до сериозни журналисти, пишещи в областта на финансите.
Трябваше да й го признае. Жаки бе свършила адски добра работа.
Дейвид беше сложен да се пече на огъня.
И миналото на Кейт. Беше се върнало, за да я преследва.
„Джърнъл“ бе разтворен върху бюрото й. На страниците се виждаха отпечатани уличаващите снимки, заобиколени от класическата статия на Жаки в характерния й подъл, саркастичен стил — Кейт пред собствения си апартамент, наведена назад, целуваща за довиждане Дейвид Ейбрамс в ранната утрин; сградата, където го бе срещнала за първи път и която той притежаваше; Ейбрамс, който се прокрадваше късно вечерта в жилището й с нахлупена бейзболна шапка; Кейт, облечена със скъпа рокля от щраусови пера и сатен, накичена с ценен рубинен комплект бижута по ушите, шията и пръстите; Кейт в миниатюрна, оскъдна кожена рокля пред един от най-популярните нощни клубове отпреди пет години, хванала под ръка богаташко синче; Кейт с бейзболист на „Ню Йорк Метс“; Кейт със звукозаписен магнат; Кейт с известен бизнесмен в областта на недвижимите имоти; Кейт с още петима други богати мъже. Винаги облечена в нещо прилепнало и разголено. Винаги на високи токчета. Показваща щедро деколтето си, в рокли, впити плътно около задника й. Достатъчно модерна, за да не изглежда евтина и развлечена, но въпреки това посланието на фотографиите беше съвсем ясно — Кейт Фокс беше най-успешната златотърсачка в Ню Йорк.
А Дейвид Ейбрамс беше най-заблуденият тъпак.
Лицето й поаленя, когато погледна статията. Животът й в картини, придружени от нахални думи.
„В списание «Кюти» госпожица Фокс работеше като редови щатен автор. Заплатата й възлизаше на скромните четиридесет хиляди долара годишно. Въпреки това запознати със ситуацията разказаха на «Джърнъл», че госпожица Фокс е имала навика да посещава най-скъпите барове в Ню Йорк, облечена от глава до пети в скъпи дизайнерски дрехи и обувки… осигурени, както се предполага, от върволицата от богати мъже до нея…“
Жаки бе забила ножа до дръжката. Материалът беше перфектно изобличителен.
Даже бе по-лошо, помисли си Кейт, защото си беше истина.
„Докато Кейт се забавляваше, приятелката й Емили Джоунс работеше. Успехът на списание «Лъки» е единственият професионален триумф, оставен пред прага на госпожица Фокс, и фиктивната причина за повишението й. Но същинските концепции, служители, журналисти и силни продажби на списанието бяха създадени от друг. Макар че печелеше много повече, Емили носеше дрехи на «Гап» и вечер си стоеше вкъщи. Въпреки това Кейт Фокс получи всички заслуги за доста закъснялото разрастване на едно вече успешно начинание. Аналитиците с право ще се запитат дали това заслужава внезапното главоломно повишение, което тя очевидно е получила от поредния си любовник…“