Имаше по-важни неща на този свят…
О, по дяволите философските разсъждения. Днес точно нямаше други неща.
Беше глупаво това, което правеше. Ненормален риск. Маркъс Броудър — безмилостният титан, голямата клечка — беше в стихията си, играейки си на корпоративен нашественик. И всичко беше заради нея — тъкмо заради нея сега тези двама големи играчи нареждаха армиите си.
Тя потуши един пристъп на истеричен смях.
Това съм аз, помисли си Кейт. Елена от Троя!
Обаче нещата не се бяха развили много добре за Елена, нали?
Но сега тя бе в това такси. На път към Горен Ийстсайд. Към къщата на Маркъс Броудър. Да се види с него, да се остави на милостта му, да се опита да го спре. Краят на тази история още не беше написан.
— Бих искала да се видя с Маркъс Броудър — обяви Кейт на администрацията.
Господи — казано на глас, това наистина звучеше глупаво. Постъпката й беше чисто интуитивна. Основана чисто на навиците му отпреди няколко години. По времето, когато бяха заедно, след голяма сутрешна пресконференция Маркъс обикновено не ходеше в офиса си. Връщаше се вкъщи, лежеше на леглото и провеждаше телефонните си разговори оттам. Обикновено Кейт стоеше сгушена до него, играеше си с него и му доставяше удоволствие. И тогава му се приискваше да правят секс. Беше зареден. Чак по-късно се връщаше в офиса.
— За кого да предам?
— За Кейт Фокс. — Нямаше смисъл да лъже, да измисля някакъв сложен план. Маркъс или щеше да се види с нея, или не. — Бившата му съпруга.
— Един момент. — По лицето й нямаше и белег от вълнение; жената се владееше много добре и изглеждаше невъзмутима със строгия си спретнат кок и изпънат тъмносин костюм на „Шанел“. — Седнете, моля.
Кейт се настани на един от внесените от Португалия дивани — златисто дърво с тапицерия от плюшено червено кадифе. Тези сама ги бе избрала за Маркъс, за фоайето на къщата. Точно като в хотел или посолство посетителите не бяха приемани веднага. Имаше си система. И познавайки любовта му към антиките, тя бе предложила обстановката в приемната да е по-бляскава.
Сега тя самата седеше на масивната елегантна мебел. Чакайки. За среща с него. За благоволението му.
— Госпожице Фокс. — Служителката застана отново пред нея. — Бихте ли дошли, моля?
Кейт стана и я последва през познатия коридор към асансьора. Разбира се, къща като тази разполагаше със собствен асансьор. Беше се возила в него с Маркъс хиляди пъти. Имаше две кабини, една за гости и друга, която водеше право на етажа с личните покои на Маркъс. Служителката от рецепцията я насочи към втората.
Той се бе съгласил. Щеше да се види с нея. Щеше да отстъпи. Всичко щеше да е наред.
За момент облекчението, което я завладя, беше толкова силно, че й се зави свят. Тя пристъпи в асансьорната кабина и се усмихна за пръв път през този ден.
Администраторката натисна едно копче.
Когато вратите се плъзнаха и се затвориха, тя каза:
— Господин Броудър отсъства. Но годеницата му — госпожица Валдес, е тук. Тя би искала да се види с вас.
Преди Кейт да успее да каже нещо, вратите се затвориха плътно и асансьорът потегли плавно директно към апартамента.
— Боя се, че е очевидно, Дейвид. — Съдия Роджърс поклати глава, оглеждайки хаоса, който цареше в кабинета. Борсовият тикер, който се виждаше на огромния екран на „Си Ен Би Ес“, обявяваше всяка промяна в цените на акциите. И за всеки банков или пенсионен фонд, който оставаше при Ейбрамс, два се насочваха към Броудър. Цената на акциите се покачваше и продължаваше да расте. Тези на Броудър бяха стабилни. — Ще имаме късмет, ако компанията оцелее до края на деня. Единственият ти шанс е да излезеш и да сложиш нещата в ред.
Ейбрамс прехапа устни.
— Да. Добре. Но как да ги сложа в ред?
Донал Редсън крачеше нагоре-надолу. Това бяха двама от най-доверените му членове на съвета. Той най-накрая се бе опитал да се обади на Кейт, но не я откри, на телефона й се включваше гласовата поща. Не беше в неин стил да се уплаши. Той определено оценяваше напрежението, на което бе изложена, но имаше нещо у нея, което го бе привлякло. Кураж. Сила. Воля да се бори, независимо от обстоятелствата.
Не и днес. Малкото лисиче се бе скрило в дупката си.
— Свикай собствена пресконференция. Кажи, че е било грешка, че разбираш защо повишението е било неправомерно. — Съдията се наведе напред. — Уволни Кейт Фокс. И в този ред на мисли — после я зарежи.