— По-скоро е една история. Да, нещо като история за лека нощ. Която ще разкажа заради чисто човешкия интерес към нея. Тя е нещо като историите, които бих публикувала в „Лъки“ и от които ще има още в „Модел“ и „Бюти“, които ръководя. И заради които те отново ще започнат да се продават. Затова ви предлагам да ме изслушате. Особено онези от вас, които имат акции в корпорация „Броудър“. Виждате ли, това, което смятам, че е нужно в тази ситуация, е малка доза истина.
Тя си пое дълбоко дъх, въпросите утихнаха и камерите започнаха да работят.
В кабинета си Дейвид Ейбрамс поклати глава.
— Не мога да повярвам — каза той. — Просто не мога да повярвам.
Дилърите му отместиха погледи от телевизора към своите екрани.
— Браун остават с нас — извика един.
— И „Смитфийлд Кепитъл“.
— Обадиха се хората на Елън Лазаръс. Искат да разберат дали могат да си върнат акциите… на същата цена.
— Няма да стане — ухили се Дейвид. — Сега са мои. Какво става с цената, с която търгува Броудър?
— Спада — информира го инвестиционният му банкер. — Лети надолу като камък.
— А нашата се покачва — отговори Ейбрамс и се разсмя.
Кейт започваше да се забавлява. Като редактор беше свикнала да е в сянка, освен когато ставаше въпрос за мода.
Но днес беше най-отпред и в центъра на събитията. В единия ъгъл бяха Маркъс, Лола и техните пари и власт. В другия беше Кейт Фокс с истината.
Знам хубава история — помисли си тя. Пое си дълбоко въздух и започна:
— Бях ли златотърсачка? Знаете ли какво, дами и господа? Сто процента бях.
През тълпата се разнесе ахване. Щракнаха още фотоапарати. Репортерите буквално бяха онемели. Кейт им разказа съкратената версия. За детството си, за майка си. За страха от това да бъде бедна. За лесния начин да пробие и колко мъчен се бе оказал той.
— Бих искала да се извиня на Маркъс Броудър — каза тя, гледайки всички тях в очите. — Никога не биваше да се омъжвам за него. Не го обичах. Но от друга страна, и той не ме обичаше. Той искаше красота и стил. Имиджът е нещо много важно за Маркъс. — Тя издаде лека въздишка точно на място. — И се боя, че беше щастлив, докато не се оттеглих от сценария. Не това се очакваше от омъжена по сметка жена. Но приятелката ми Емили Джоунс ми помогна да разбера, че мога да се справя по-добре, отколкото си мислех.
Всички слушаха. До един.
— Знаете историята на „Лъки“. Знаете също и кой е Дейвид Ейбрамс. Да, влюбих се в него. И той се влюби в мен. И двамата си мислехме, че е грешка. И на двамата ни беше все едно. Факт е, че все още го обичам. И се справям отлично с работата си. Въпреки статията в „Джърнъл“ тези неща не са несъвместими. Но на Маркъс Броудър не му беше все едно. Защото аз не изчезнах. И всичко това е заради него. Затова се страхувам, че много добри хора, малки инвеститори и пенсионери безсмислено бяха замесени днес. Много съжалявам, но трябва да попитате господин Броудър за мотивациите му.
— Кейт — прекъсна я една жена. — Джейн Хендрикс, „Си Ен Ен“. Преди малко намекна нещо за акциите на „Броудър“…
— Да. Боя се, че като типично момиче ми отне толкова дълго да стигна до същността. Виждате ли, преди малко ходих до дома на Маркъс, за да го помоля да се оттегли. Новата му годеница ми каза, че е помогнала на Жаки Молтрано за статията — както всички знаете, Жаки излизаше преди с Дейвид — и че Маркъс няма да спре, докато не разруши компанията на Дейвид. Сега разбирате, че става въпрос за жена, която отстоява позицията си. Но се страхувам, че не мога да позволя на нейния мъж да навреди на моя. Получи се малко като в песен на Тами Уайнет50. — Тя се засмя, но никой не се присъедини.
Репортерите само стояха и я гледаха втренчено, сякаш си бяха глътнали езиците. Историята беше толкова пикантна, че Кейт се притесни да не би някои да припаднат.
— И тогава ми хрумна — когато видях какви вреди може да нанесе една годеница, решена да ме премахне от живота на Маркъс, от издателския бизнес, от града — че аз наистина преди имах друг живот. Този, за който прочетохте всичко в „Джърнъл“ тази сутрин. Да, омъжих се за пари. Станах съпруга на Маркъс Броудър. Но характерното за съпругите… — И сега тя погледна право в камерата, за да може Америка да я види, Дейвид да я види, Маркъс да я види как говори на тях, очи в очи. — … е, че те действително знаят къде са заровени труповете. Така че ето я вътрешната информация, дами и господа, ето я същинската история — и предлагам на тези от вас, които следите индекса „Дау Джоунс“, да се обадите на аналитиците си, за да проучат онова, което ще кажа сега… Корпорация „Броудър“ е ужасно надценена. Счетоводните сметки са годни за боклука. Разходите се крият под килима. Маркъс третира корпоративните си самолети като таксита. Преди имаше навика да се хвали с това по време на вечеря. Нека ви кажа за задълженията на пенсионния фонд…