В кабинета си крепост, облицован с орехова ламперия, Маркъс Броудър гледаше вцепенено, ужасено към екрана. Банкерите му не казваха нищо, дилърите му мълчаха. Но светлините на телефонната му банка мигаха като космическия кораб „Ентърпрайз“.
„Млъквай, кучко, млъквай!“ — помисли си той.
Но Кейт Фокс продължи да говори. Директно на него. Сякаш те бяха единствените на света.
— Ъъъ, господин Броудър — обади се един от дилърите, някакво хлапе, което беше прекалено малко, за да разбира за какво става въпрос. — Мисля, че трябва да знаете, сър, борсата предприема дъмпинг на акциите ви. Те сякаш паднаха с два долара… два и петдесет… леле, какво става, изгубиха почти четири долара на акция… майко мила, вижте това…
След час всичко свърши.
Акциите на корпорация „Броудър“ изгубиха стойността си. „Уолстрийт“ провери казаното от Кейт и бяха открити някои доказателства. По телевизиите започнаха да се появяват политици. Комисията по ценните книжа и борсите обяви, че започва разследване. Ейбрамс беше в безопасност; акциите му спаднаха, но останаха стабилни. При затварянето на борсата Дейвид успя да си отдъхне.
Кейт беше в стаята с него. Аплодираха я, когато влезе, пошегува се и се усмихна, сякаш не се бе случило нищо особено.
— Това беше просто част от плана ми за броя за „Истинската американка“ на „Модел“ — ухили се тя, а Ейбрамс беше толкова горд с нея, че едва можеше да продума. Той я притегли в обятията си и я целуна, целуна я продължително и силно.
— Борсата приключи. — Той я погледна в очите, без да се интересува от другите в стаята, които ги зяпаха. — Да му се не види, ама и ти не си поплюваш.
Кейт повдигна устните си към него, чувствайки топлата му целувка, твърда, настоятелна. Стомахът й се преобърна от любов и страст.
— Може ли да се махнем оттук? — измърмори тя.
Дейвид се засмя.
— Това е най-добрата идея, която чувам днес.
Епилог
Те се бяха сгушили в леглото на Ейбрамс и гледаха спортния канал по телевизията. Предаването беше „Бейзболна вечер“ — единственото място, където никой нямаше да говори за тях.
— Успя да ми спечелиш много пари. — Дейвид я целуна по челото. Бяха правили любов три пъти и засега, само засега, той беше заситен. — Акциите ми не са били толкова високо от пет години.
— Радвам се. — Тя се сгуши в него. — Знаеш ли, може би трябва да напусна. Не мисля, че съм създадена за това, Дейвид. Имам предвид — да работя за теб. Мисля, че просто искам да те обичам.
— Но ти се справяш чудесно.
— Мога да се справям чудесно и някъде другаде. От „Конде Наст“ ми се обадиха. Смятат, че съм новата Тина Браун.
— Не. — Той се засмя. — Не ти напускаш, а аз.
— Какво?
Кейт се надигна, а той се наведе и целуна всяка от гърдите й. За секунда тя усети, че се възбужда. Боже, възможно ли беше? Отново?
— В края на деня получих предложение. Не враждебно. За цялата ми компания. От голям конгломерат с медийни интереси. И те държат да си част от пакета. — Той се усмихна нежно. — Сумата е добра. Сериозно обмислям въпроса. Просто да продам цялото проклето нещо и може би да започна отново. Недвижимите имоти ми се струват по-забавни. С едно голямо гърне пари мога да свърша интересни неща.
Кейт се усмихна.
— Ще бъдем двойка с две отделни кариери. Харесва ми.
— Ще бъдем съпрузи с две отделни кариери — каза той тихо.
Тя примигна, но сърцето й се разтуптя.
— Какво? Това е лудост. Излизаме едва от…
— Зарежи откога излизаме. От достатъчно дълго си в живота ми. От мига, в който влезе в оня скапан малък офис долу, мисля, че вече знаех.
— Бързо е… — възрази тя, но сърцето й казваше друго.
— Обичам те — призна той простичко. — Обичам куража ти. Страстта ти. Умът ти. И задника ти в това число. Казвал ли съм ти, че имаш страхотен задник?