— Харесва ми какво правиш — обяви една вечер, докато се бяха изтегнали на дивана и гледаха мач на Янките. Настоящият приятел на Кейт беше сгафил, понеже не си бе уредил среща с нея за петък вечер четири дни предварително, и Кейт го наказа, като му заяви, че има други планове за вечерта. Което включваше пеньоар и домашен педикюр. Освен това Емили силно подозираше, че младежът скоро ще си хване пътя. Той беше богаташко синче с попечителски фонд и на Кейт почваше леко да й писва от него. Тя искаше да е безработна съпруга, но интересното според Емили бе, че не я интересуваха единствено парите на мъжа. Приятелката й явно искаше той да е целеустремен.
— Изведнъж взе да харесваш „Кюти“?
— Не. Не това списание. То е пълен боклук — заяви Емили твърдо. — Лъскав и продаващ се навярно боклук. Но все пак е такъв.
— Благодаря за гласуваното доверие — отговори Кейт с насмешка. Обичаше да дразни Емили и двете го знаеха.
— Имам предвид работата в списание по принцип. Може би ти беше права първия път. Преди години.
— За училищното списание ли говориш? — Кейт знаеше отлично за какво говори Емили, която засия от признанието й.
— Именно. То беше хубаво. Дори за тийнейджърско издание. И знаеш ли — има хора, които всъщност наистина си падат по независимото кино и обзора в „Таймс“. И по активизма. И по прегледите на екологично ангажираните ресторанти и представянето на модни микро колекции. В Ню Йорк има сума ти такива хора. И доста от тях разполагат с пари.
Кейт я погледна и остави пилата си за нокти.
— Така е. Ходила съм в Уест Вилидж и съм им виждала лимузините. Мислиш ли, че ще имаш успех?
— Ще ми се да опитам. Можеш да ми помогнеш.
— Да не би да искаш от мен статия, в която сравнявам пет популярни марки спирала?
— Не точно. Но ми се струва, че малко популизъм няма да навреди. Може да се развихриш на тема дизайн. Говоря ти за някаква смесица, за нещо недотам високо интелектуално.
Кейт се изправи.
— Абсолютно съм готова да го направя за теб, Ем. Искам да ти помогна.
Звучеше наистина развълнувана. Изведнъж и Емили се развълнува. Когато Кейт Фокс насочеше енергията си към нещо, започваха да се случват значителни събития.
— Помисли си за някой секси материал за пилотния брой — подтикна я Емили.
— Вече съм го измислила. — Кейт разпери ръце. — Ще се казва: „Добрите момчета свършват първи“. Това ще е част от стандартната ти рубрика „В дома на известните“ с прекрасни снимки на кремавите им всекидневни и италианските дизайнерски дивани, само че ти ще представяш героите на революцията — либерални легенди, които са се издигнали в живота. Продай на читателите си идеята, че могат да бъдат хем морални, хем богати.
— Леле! — Емили бе изумена. — Това наистина може да свърши работа.
— Разбира се, че ще свърши работа. Започни със собственика на сладоледената компания „Бен енд Джерис“; чувала съм, че има имение в Хемптън15. Освен това може и да ти отпуснат малко средства за старта на списанието. Мога да намеря хора, които да ти изготвят бизнес план — хора, които се занимават със списания, — а ти ще организираш редакторската работа.
— Божичко. Кейт. — Емили за пореден път се трогна. Кейт беше толкова ентусиазирана и готова да помогне. — Наистина ли? Това би било супер. Не искаш ли да сме съдружници?
— Какво? И да напусна „Кюти“? Друг път. Харесвам живота си. Обичам да изпробвам нови спирали. Но ще ти помогна да започнеш, Ем. После продължаваш сама.
Емили работеше денонощно. Ходеше по банки и фондации по хуманитарни науки, благотворителни заведения и богати дарители от левицата. Чукаше по врати и се споразумяваше с печатари. Разговаряше с продавачи и разпространители на вестници и списания. Нае журналисти — умни, забавни хлапета, току-що завършили. Списъкът й от рубрики беше смесица от анархична политика, ексцентрично изкуство, независимо кино и благодарение на Кейт Фокс — цяла доза неподправен блясък. Може и да беше либерален блясък, но Кейт вложи сексапилна, лъскава магия, при което пилотният брой на Емили показа един Ню Йорк, който, и да имаше съвест, носеше раница на „Прада“; Лекари без граници16 през деня, нощни клубове и шампанско вечер.
И нещата се получиха. Рекламните страници не бяха много, но достатъчно, за да предпазят списанието от финансови затруднения. Хората говореха. „Вилидж Войс“ писаха за него. Пазарът, към който бе насочено, беше малък, но изтънчен; то създаваше тенденции, носеше пари. Вероятно никога нямаше да е „Космополитън“, Емили го разбираше, докато седеше изтощена в малкия си апартамент, обгърнала с длани телефона си. Но пак беше добре. Списанието бе намерило своята ниша. Получаваше се.
16
Международна независима медицинска хуманитарна организация, която осигурява спешна помощ на хора, засегнати от въоръжени конфликти, епидемии, липса на здравни грижи, както и на засегнатите при природни или предизвикани от човека бедствия. — Б.пр.