— Как ще го наречеш? — попита Кейт. — Имаш нужда от хубаво име.
— „Уест Вилидж“? — предложи Емили. — „Твой ред“? „Епъл Кор“?
— Ъ, не. Всичките тези са ужасни. Виж, списанието ти все пак е доста благоприлично, има много качествени статии, многословни материали. Трябва да защитиш облика му не само с фоторепортажите, но и с наименованието. Знам точно как да го наречеш.
— Как? — попита Емили, вече подготвяйки се да се предаде на неизбежното.
— „Лъки“ — заяви тържествуващо Кейт.
Така че го кръстиха „Лъки“.
След шест месеца Емили се изнесе в собствено жилище близо до редакцията и Кейт запази апартамента за себе си. Но тя можеше да си го позволи заради щедрите си приятели и постепенно увеличаващата й се заплата. С разрастването и утвърждаването на „Лъки“ Емили с изумление откри, че е започнала да печели. Нищо главозамайващо, но скоро изкарваше осемдесет хиляди годишно. И настояваше Кейт да участва. Ако се появяха финансови затруднения, Кейт бе наемана за някоя и друга статия. Малко блясък никога не вредеше на смесицата, дори да не бе съвсем по вкуса на Емили.
Получаваше се. Само това имаше значение.
И приятелството им продължи. През следващата година те се смееха, пазаруваха и пишеха заедно. Към Кейт Фокс можеше да се получи пристрастяване, мислеше си Емили, докато тя самата се превръщаше в успешен издател на списание. Приятелката й беше безгрижна, умна, решителна. Емили не одобряваше плана на живота й — добре. Но Кейт напредваше по своя собствен път.
И после Макс Броудър се появи в живота им.
Четвърта глава
— Кейт!
Мериан Джефсън, неприветливата секретарка на главния редактор Флор д’Амато, спря пред бюрото на Кейт с унила физиономия. Леденорусата й коса беше навита в стегнат кок, а бледата й кожа и анемичните лешникови очи допринасяха за студената й резервираност.
— Да? — отговори Кейт и вдигна поглед нахално. Тя се протегна леко в стола си — инстинктивно женствено движение, показващо гъвкавото й тяло и пищните й извивки, което противопоставяше младата й фигура на по-възрастната, по-кльощава и анорексична безполова външност на Джефсън.
— Флор иска да те види. В кабинета си.
— И на какво дължа удоволствието за личното посещение? — попита Кейт. — Не можа да ми звъннеш по телефона ли?
— Не, не можах. — Резкият тон на Мериан показа, че не й е приятно. — Телефоните са заети цял следобед.
— Козметичните компании искат рецензии — вдигна рамене Кейт. — Рубриката е популярна.
— Е, ако обичаш, би ли отделила на редактора минутка от ценното си време? — тросна се Мериан. — Като например сега.
Кейт стана и се придвижи грациозно в роклята си — втален модел на „Азедин Алая“ със скромна дължина до коляното и съвсем малки ръкави над рамената, която въпреки това не оставяше нищо на въображението; тънката й талия, разкошното й издадено дупе и закръглените й гърди бяха напълно на показ. Дългата й коса се спускаше по гърба, захваната нежно с кадифена панделка. Мериан направи всичко възможно, за да не се изчерви. Работеха в модно списание; нямаше защо да се оплаква, ако някоя журналистка беше облечена в сексапилен дизайнерски тоалет. И все пак Кейт Фокс беше толкова безсрамна, толкова пищна, толкова натрапчива. Просто не беше редно. Мериан благодари на бога, че шефът й е жена.
— Разбира се — каза любезно Кейт.
— Оттук.
— Знам как да стигна до кабинета на редактора — отвърна Кейт.
Мериан се престори, че не я е чула. Нахална малка кучка. Е, накрая и тя щеше да се прости с външността си, подобно на останалия Ню Йорк, както и с безкрайните си ухажори — обречена да остане без партньор, щом музиката спре. После вероятно щеше да се омъжи за някой чиновник от Куинс и щеше да прекара живота си излегната на дивана, докато гледа дневните телевизионни предавания и дебелее…
Каква ободряваща мисъл. Единственият проблем беше, че Мериан всъщност не си повярва.
Кейт Фокс беше млада. Тя носеше взети назаем дрехи, но не разполагаше с действителни средства. Живееше в апартамент под наем, водеше младежка рубрика. Имаше милион момичета като нея в този град и още един милион, които бяха в още по-изгодна позиция — пишеха докторати, имаха попечителски фондове, получаваха големи повишения.